Владо Любенов - Рокля за двама

Излязох на балкончето. Прожекторите осветяваха кубетата на църквата и тяхната зеленина се смесваше със зеленината и дъха на липите. Изпитах чувството, че не те, а църквата ухае на липа. Седнах в стола на баща ми, после в тоя на майка ми. Представих си ги млади в изтъркани бледо кафяви работнически дрехи, но после осъзнах, че това е цвета от старите ленти, когато още нямаше цветно кино и които съм гледал по кинопрегле-дите. Разбира се, че са се обличали цветно, а на сватбите тогава е имало много пъстри цветя и бели рокли. Отбелязах си на ум да се обадя на Бистра и да поговорим за нашата сватба, щях да взема пари назаем.

Задуха лек ветрец откъм храма. Гълъбите спяха на отсрещните покриви, но аз знаех, че при шум на линейки или мотори те се събуждаха и излитаха в небето.

Тръгнах да се прибирам и тогава видях — прозорецът на стаята им светеше. Баща ми и майка ми не спяха! Загложди ме жестоко любопитство. Влязох на пръсти в хола и доближих до тяхната стая. Пак същото шумолене и трептене като от кацащи гълъби. Тогава се сетих. Взех бинокъла и тихо излязох от апартамента. Кооперацията от среша гледаше точно в тяхната стая. От дете не бях се качвал на последния етаж, но сега щях да го направя. Дано само не са спуснали пердето. Пък и защо ли да го правят. Нямаше от кого да се крият.

Стълбите бяха стръмни, като във всички стари кооперации в София и на четвъртия етаж вече дишах тежко. Едно куче ме усети и залая зад някаква врата. Само това липсваше — да отворят и ме хванат — един вманиачен и опасен воайор с бинокъл в ръка в полунощ в тая грандоманска кооперация. Но никой не отвори. Клекнах зад един изхвърлен фикус и насочих бинокъла.

Първо видях размазания гръб на баща ми и сиво-побелелите му коси, които майка ми редовно подстригваше. Беше се навел над нея и нещо правеше. Фокусирах обектива. „Хайде, татко, дръпни се, де!“, прошепнах и той сякаш ме чу. Тогава видях и майка ми. Беше в ослепително бяла и нежна булчинска рокля, сребърното було падаше на раменете й, а белите й коси изглеждаха на светлината на лампата като руси. Сякаш роклята беше ушита тъкмо за нея. Беше събула старите оръфани чехли и трептеше боса пред огледалото. После се завъртя щастливо, залитна, препъна се и падна в обятията на баща ми. Сякаш гледах от онези стари и трогателни черно-бели филми по времето на моето детство. Тогава забелязах, че и баща ми се беше издокарал с единствения си костюм, който, доколкото знам, беше му го подарил един приятел.

Гледах и не вярвах на очите си. Откъде бяха намерили тази рокля. Те танцуваха валс и се носеха леко под звуците му, макар че знаех, че заради мен не биха пуснали стария грамофон. После изведнъж се умориха и седнаха на спалнята. Майка ми се отпусна по гръб на възглавниците. Баща ми усърдно чистеше очилата си. Седях и ги гледах докато отдолу зави някаква линейка и гълъбите се размърдаха над главата ми. Слязох на улицата. Не ми се прибираше. Дълго се разхождах под зелените сенки на дърветата…

Не бях влизал в църквата от година. Стори ми се ремонтирана и по-свежа от преди. Миришеше на хубаво. Скоро беше имало сватба или панакида. Отец Йоан пишеше нещо в дебелата си книга в стаичката.

— Добър ден, отче — казах и му целунах ръката с известно притеснение. Май никога не бях го правил.

— Може ли да се запиша за венчаните във вашата църква. Колкото може по-скоро — добавих.

Отец Йоан ме погледна внимателно, после погледна календара и обърна чист лист в тефтера си. Подадох му листчето с написаните три имена и дати на раждане на мен и на Бистра. Знаех, че ще ми пресъхнат устата и се бях подготвил. Той ги преписа с грозен почерк и ми по-даде листчето обратно.

— И още едно венчаните, отче — казах бързо и обърнах листчето.

Отец Йоан записа и тях в тефтера си. После се сети и рече:

— А рождените дати на тия, вторите младоженци, знаете ли ги?

— Има ли значение, отче, щом хората се обичат.

— Не може без данни — каза строго. — Да си носите официалните удостоверения за брак. — После се разведри и рече:

— И двете сватби в един ден ли?

Бях подготвен за този въпрос.

— Нека да не са в един ден, отче — изрекох — току виж, че булките били с едни и същи рокли…

© Владо Любенов

Източник: [[http://vladolubenov.com/|Владо Любенов, лична страница]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15348]

Последна редакция: 2010-01-21 12:00:00