Джоана Линдзи - Мъжът на моите мечти

— Защо? — прошепна Мегън.

Тифани беше прекалено ядосана, за да увърта.

— Ти си твърде хубава, по дяволите. Ония нейни три грозни патенца трябва да бъдат омъжени, а никой мъж няма дори да ги погледне, ако ти си наоколо.

— Но това е толкова… толкова…

— Себично? Долно? Точно така е, Мегън, но…

— Всичко е наред, Тиф, наистина. Но имам нужда да остана сама точно в този…

Без да довърши, тя се обърна рязко и се отдалечи.

— Мегън, почакай — извика Тифани, но Мегън не я послуша. Нещо повече — дори побягна през двора на църквата, защото не можеше повече да сдържа сълзите си. Господин Поукок й подаде кърпичката си, докато минаваше покрай него, но тя най-вероятно дори не го забеляза. Той се обърна и проследи с опулен поглед как Мегън бързо се отдалечава през поляната, обграждаща църквата.

— Предполагам, че трябва да я настигнем. До Сътън Манър има повече от миля — отбеляза Тайлър.

— Не това е причината, поради която трябва да я настигнем — разсеяно отговори Тифани. Вниманието й все още бе съсредоточено върху Мегън, която се препъна, спря, порови в чантичката си, за да извади кърпичка, сетне продължи напред без да я използва. — Двете с нея неведнъж сме изминавали пеша това разстояние. — Най-после тя се обърна към годеника си и изражението му я накара да се наежи. — Да не си посмял да изглеждаш толкова доволен, Тайлър Уейтли! Тя не заслужаваше това, което й причини тази ужасна жена.

— Позволи ми да не се съглася…

— Не, не ти позволявам. И без това още днес ще забележиш промяната у нея, така че бих могла да ти го кажа от сега: единствената причина, поради която Мегън се държеше толкова отвратително с теб, бе твърдото й намерение да не я харесаш. Направи го от обич към мен, защото знае колко много те… те искам и не желаеше да ми причини болка, като предизвиква интереса ти.

— Глупости, та аз едва я понасям — запротестира той.

— Когато я видя за пръв път не мислеше така, нали? — тросна се Тифани.

— Е, не, но… Да не искаш да кажеш, че всичко това е било нарочно!

— Да, и ако възнамеряваш да се гневиш по този повод, гневи се на мен, защото можех да я накарам да престане много по-рано, но… п-предполагам, все още се безпокоях какво ще стане, когато откриеш, че Мегън всъщност е много сърдечна, мила…

— И разглезена, и своенравна…

— Само мъничко разглезена, но какво друго можеш да очакваш при такъв добър и щедър баща като ескуайъра? Освен това аз съм не по-малко своенравна, Тайлър.

— Така е, но у теб това е по-скоро привлекателна черта.

— Благодаря ти… или поне така мисля. Но не можеш ли да разбереш проблема на Мегън? Тя знае как гледат на нея мъжете, Тайлър. Поведението, което възприе спрямо теб, е единственото оръжие, с което може да попречи на един мъж да се влюби до полуда в нея.

— Но аз не бих искал да имам съпруга, която изглежда като нея, скъпа. Мили боже, не! — Идеята като че ли наистина го бе ужасила. — На това момиче му трябва някой железен мъж със стоманени нерви или най-добре — въобще без нерви, който при това да не знае що е ревност. Не бих понесъл всеки от познатите ми да е влюбен в моята съпруга. Един или двама — може — допълни той с усмивка. — Но всички — не, това би ме съсипало.

— От думите ти излиза, че положението на Мегън е направо безнадеждно. Кой мъж не изпитва поне малко ревност към жена си?

— Е, всъщност, предполагам, че ревността на мъжа няма кой знае какво значение, стига той да е уверен в любовта на съпругата си. Но тя ще трябва да полага непрекъснати усилия, за да поддържа тази увереност.

Тифани съвсем не бе сигурна, че този едностранен сценарий й се нрави.

— Ами ако по една или друга причина тя започне да го ревнува? Не трябва ли и той от своя страна да я увери в чувствата си?

— Естествено, че не. Нали се е оженил за нея?

— Не, още не е — намусено извика Тифани.

Тайлър зяпна смаяно след своята годеница, която привдигна полите си и закрачи решително към каретата. Сетне я настигна почти тичешком.

— Чакай, не ставаше въпрос за нас с теб, нали? — смутено попита той.

— Ти ми кажи, Тайлър. За нас ли ставаше въпрос?

— Разбира се, че не — заяви Тайлър. — Случаят с твоята приятелка е уникален, Тифани, защото самата тя е уникална. Което не означава, че не намирам и теб за уникална, но… разбираш какво имам предвид. Това нямаше нищо общо с нас.

— Добре, Тайлър, прощавам ти.

— Благодаря ти… или поне така мисля.

— Ядеш отново! — възкликна Тифани, като влетя в трапезарията без дори да почука.