Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Гласът на Джоун прозвуча закачливо, докато разтърсваше Милисънт, опитвайки се да я събуди. Още не бе забелязала лъка, понеже одеялото го закриваше. Видя само големия сандък, избутан пред вратата.

Милисънт бе изненадана, че е заспала, но смътно си спомняше, че се бе мушнала под завивките, вкочанена от студ. Беше отпуснала глава на възглавницата с намерението да си почине за малко, но после не си спомняше нищо.

Ала вече се бе разсънила напълно и ужасът от предишната нощ се завърна с пълна сила. Тя бе ритнала краля на Англия, а после го бе бутнала грубо върху леглото. Младото момиче се питаше кое от двете й провинения ще му се стори по-обидно и по-достойно за отмъщение.

— Трябва да напусна — изрече с треперещ глас тя.

— Какво да напуснеш?

— Шефърд.

Отговорът й накара Джоун да смръщи вежди.

— Случило ли се е нещо по време на срещата ти с краля снощи?

— Той възнамерява да ме убие. Въпросът е дали екзекуцията ще бъде публична или тайна.

— Какво си направила? — простена Джоун.

Милисънт отметна завивките и сестра й видя, че си бе легнала с дрехите и не бе свалила дори ботушите си. Освен това съзря и лъка и очите й се разшириха от безпокойство.

— По-скоро той направи нещо, което ме принуди да реагирам…

— И какво предприе? — попита Джоун с пребледняло лице.

— Направих това, което трябваше, за да се избавя от задирянията му, Джоун — обясни Милисънт. — Той може и да е крал, но това не означава, че ще му позволя да спи с мен, а тъкмо такова бе желанието му.

Джоун се втренчи смаяно в сестра си.

— Крал Джон се е опитал да легне с теб? Нашият крал Джон?

— Не те обвинявам, че се съмняваш. Аз също не мога да повярвам, особено след като всички знаят, че обожава съпругата си и тя е с него в замъка.

— Може би е бил… обзет от луда страст и не е могъл да устои на изкушението? — предположи Джоун.

— Пфу, не се опитвай да го защитаваш! Не съм толкова глупава да си въобразявам, че съм неотразима! Всичко е било предварително планирано и затова бе изпратил да ме повикат.

— Но защо?

Милисънт също не можеше да си отговори на този въпрос. Крал Джон й бе заявил, че и двамата ще имат полза. Тогава си бе помислила, че нейната изгода е в провалянето на сватбата й с Улфрик, а неговата — в удоволствието да се позабавлява с нея, но… ако не бе само това? Дали не го интересуваше повече да предотврати съюза между двете семейства?

Не можеше да се сети за друга причина, но ако догадката й бе правилна, нима означаваше, че крал Джон бе заповядал да я убият? Той ли се криеше зад нападенията срещу нея? Не можеше да си представи, че е възможно да бъде толкова важна, та самият крал на Англия да желае смъртта й. Обаче, ако по някакъв начин пречеше на плановете му, един крал едва ли би се поколебал да отстрани пречката, колкото и незначителна да е тя.

Но каквито и да са били мотивите му, сега изглежда мислите му бяха взели друга насока. Всичко бе твърде сложно и объркано, за да го разбере изведнъж, а й се струваше и твърде пресилено и неправдоподобно, за да го сподели с Джоун.

— Той каза нещо в смисъл, че това било най-сполучливото решение и за двама ни — каза Милисънт. — По този начин Улфрик щял да има причина да се откаже от мен. Кралят не одобрява този съюз, Джоун. Въпреки че какво му пречи да го заяви направо, вместо да измисля подобен жалък план, за да провали сватбата ми с Де Торп?

Сестра й се замисли за миг.

— Може би защото никой не иска благословията му за този брак, след като брат му вече е дал своята.

— Или може би защото е свикнал да урежда всичко по тайни и непочтени начини — с отвращение подхвърли Милисънт.

— Сигурно си права. Предполагам, че се е почувствал засегнат, че никой не е помолил за разрешението му и е дошъл тук, за да сложи край на този съюз и по този начин да си отмъсти за нанесената му обида, колкото и незначителна да е тя.

Милисънт кимна. Това също не бе изключено. Но какво значение имаше сега, след като непоправимото вече бе сторено? Кралят всеки миг можеше да заповяда да я убият, освен ако вече не го бе направил. Може би някой от слугите му ще я издебне, когато е сама и… Днес. Или утре. Когато най-малко очакваше. Трябваше да замине, да се скрие някъде, където ръката на краля няма да може да я достигне. Нямаше друг изход.

— Лошо ли го нарани? — попита Джоун.

— По-скоро гордостта му, отколкото тялото, но това е достатъчно, за да предизвика гнева и жаждата му за отмъщение.

— Да, но ако заповяда да те убият, ще се наложи да признае пред всички какво е възнамерявал да ти стори.