Джоана Линдзи - Скандал и още нещо

— Но все пак сте се любили?

Себастиян се изчерви. Искаше да отрече, но не можеше:

— Да.

— Какво чакаш тогава? Върви, обясни се с Джайлс, виж с какво можеш да изкупиш вината си. Но тази сутрин никъде няма да се срещате. Забранявам. Той не ти е някакъв случаен познат. Двамата сте неразделни от деца, също като мен и Сесил. Той е негов единствен син.

Себастиян възнамеряваше да постъпи точно така, и то не само защото обичаше Джайлс като роден брат. Баща му го каза много точно:

— Познавам те, Себастиян. Няма да можеш да се понасяш, ако му сториш зло.

За нещастие злото вече бе сторено. Джайлс не отстъпваше. Себастиян осъзна болезнено ясно, че денят преваля, а той още доникъде не е стигнал. Обясненията му само наляха масло в огъня. Джайлс просто не бе в състояние да го чуе. Независимо дали вярваше на приятеля си, нещата се свеждаха до простия факт, че волно или неволно Себастиян е спал с жена му.

Зората едва започна да проблясва на хоризонта. Преди няколко часа бе заваляло и засега не даваше изгледи да спре. Секундантът на Себастиян, Тиодор Пули, се надяваше, че дуелът ще бъде отложен заради лошото време. Тиодор беше само безпристрастен познат, но се държеше така, сякаш животът му зависи от скорошното спиране на дъжда. Всъщност подскачаше при всяка гръмотевица.

Себастиян не отвръщаше на притесненото бърборене на секунданта си. Беше като вцепенен. През дългите безсънни часове на нощта бе решил какво ще направи — единственото, чрез което би могъл да изкупи вината си. Не за пръв път някой мъж отиваше на дуел с намерението да загине.

Джайлс закъсня. Тиодор тъкмо предлагаше да си тръгват, когато той пристигна със секунданта си. Себастиян не познаваше човека, избран от приятеля му за тази важна роля.

— Изгубихме проклетата пътека заради дъжда — обясни Джайлс.

Все пак Тиодор предпочиташе да се отърве от дъжда сега, вместо по-късно. Ето защо предложи:

— Не мислите ли, че би трябвало да отложите дуела за някоя ясна сутрин?

— По това време на годината? — възрази вторият секундант с лек, почти недоловим акцент. — Че тук има ли изобщо ясни сутрини?

— Или ще се дуелираме сега, или ще го убия — заяви Джайлс.

Себастиян се беше надявал, че малко сън може да изцеди прошка от сърцето на Джайлс или поне да го накара да осъзнае, че не е действал умишлено. Но приятелят му изглеждаше точно толкова гневен колкото и предишния ден.

— Добре — неловко се изкашля Тиодор. — Да продължим по правилата.

Пистолетите на Джайлс бяха донесени на Себастиян за оглед. Той отпрати секунданта. Неговите пистолети бяха занесени на Джайлс по същия начин. Приятелят му само се поинтересува дали са заредени. Джайлс си даваше сметка, че Себастиян не иска да го убие.

— Пригответе се, господа.

Застанаха с гръб един към друг. Не биваше да разговарят, но обзет от угризения, Себастиян изрече:

— Съжалявам.

Джайлс с нищо не показа, че го е чул. Броенето започна. Дъждът и гръмотевиците не бяха отслабнали, но все пак слънцето беше изгряло и през дърветата се процеждаше сивкава светлина. Беше достатъчно светло, за да се вижда; достатъчно светло, за да се убива.

Направиха необходимия брой крачки, стиснали избраното оръжие в ръка, насочена към земята. Броенето продължи, последва нареждане да се обърнат, да се прицелят…

Себастиян вдигна пистолета си, твърдо решен да направи задължителния изстрел където и да е, но не и в Джайлс. Но приятелят му стреля моментално и го улучи под мишницата точно когато той дърпаше спусъка. Джайлс беше добър стрелец и би трябвало да се справи по-добре от такова близко разстояние. Раната, която нанесе на Себастиян, бе незначителна, но накара ръката му да трепне. Гърмежът отекна сред дърветата, сливайки се с поредната гръмотевица. Куршумът би трябвало да попадне в някое дърво, но вместо това се заби право в гърдите на Джайлс.

Себастиян видя как приятелят му рухва безпомощно на земята. Изненадата, изписана върху лицето на Джайлс, винаги щеше да го измъчва. Шокът го накара да се закове на място, докато секундантът на Джайлс го преглеждаше. Мъжът погледна Себастиян и поклати глава.

— Ще осведомя баща му. Предполагам, че вие ще осведомите вашия.

— Но нали нямаше да стреляш по него? Какво те накара да размислиш? — обади се Тиодор. Той млъкна, видял кръвта, която се стичаше изпод мишницата на Себастиян. — Ах, ето какво. Какъв ужасен късмет! Или по-точно казано, феноменален късмет — зависи от гледната точка.