Джоана Линдзи - Скандал и още нещо

— И най-вероятно е прав. Но ти злоупотребяваш с гостоприемството ми, което поначало не съществуваше — студено я сряза Себастиян. — Приключих със своето семейство. Защо, по дяволите, мислиш, че не съм се връщал в Англия през всички тези години?

— Трябва ли да те наема, за да разбереш дали произшествията наистина са злощастни случайности, или зад тях стои нечий пъклен план?

— Сто хиляди лири — каза той.

Маргарет скръцна със зъби. Той беше назовал тази безбожно висока сума, за да й покаже, че не може да си позволи услугите му. Да, но тя нямаше да се остави да я разкарат просто така.

— Готово — безизразно отвърна. — Утре тръгваме ли?

— Хей, я по-полека! Не говорех сериозно.

— Много лошо. Аз говорех напълно сериозно. Отстъпиш ли сега, ще се погрижа да те злепоставя. Незабавно ще плъзне мълва, че Гарвана е непочтен.

— Ще съжаляваш — злокобно предрече Себастиян.

— Не, ти ще съжаляваш, ако не направиш нещо след предупреждението ми. Брат ти и снаха ти може и да се презират взаимно, но се боя, че по един въпрос са постигнали съгласие: искат „Горския кът“ само за себе си. На тези инциденти трябва да се сложи край, преди някой действително да загине. Според мен единствено ти можеш да се справиш.

— Бих казал, че си заслужават всичко, което ще ги сполети.

— Дори ако тя е уговорила Джайлс за дуела, който те прогони от къщи?

Дори ако тя е уговорила Джайлс за дуела, който те прогони от къщи?

Себастиян непрекъснато мислеше за думите на Маргарет. Всичко ли е било нагласено? Въобще беше ли възможно да планираш такава ситуация отдалеч? Да съблазниш някого и това да доведе до дуел, който ще прати съпруга ти в гроба? Немислимо. Жюлиет съвсем отскоро се беше омъжила за Джайлс. Дори ако това не я е устройвало, имаше по-прости начини да се отърве от брака.

Себастиян крачеше напред-назад из кухнята с бутилка бренди в ръка. Джон седеше на един стол и безмълвно го наблюдаваше. По някое време му беше предложил чаша, макар от опит да знаеше, че Себастиян ще откаже. Не се случваше често, но гневът караше господаря му да губи всякакво приличие.

Джон чакаше, вероятно разтревожен, че Себастиян може да извърши нещо безразсъдно в сегашното си състояние. Себастиян пък нямаше да се изненада, ако Джон е подслушвал зад вратата и вече е разбрал, че ще се прибират вкъщи. Камериерът страшно се беше затъжил за родината. Никога не се оплакваше, но Себастиян знаеше, че с удоволствие би се завърнал по всяко време. За разлика от него самия.

Малко неща можеха да смутят желязното самообладание, което бе придобил с течение на годините и което беше абсолютно задължително в избраното от него поприще, но днес наистина му беше струвало много усилия да се справи с лейди Маргарет. Надменна проклетия! Беше готов да се обзаложи, че е изчела всички книги в библиотеката на баща си. Че е превъзходна ездачка — носеше нов костюм, за езда, който приличаше на мъжки… Вероятно беше и страстна комарджийка. С добър мерник. Някои жени просто изпитваха нужда да се съревновават с мъжете. Себастиян не се съмняваше, че лейди Маргарет е сред тях.

Тя му напомняше за дома. През последните няколко дена миналото беше възкръснало пред очите му. Само ако беше научил, че Жюлиет е станала съпруга на Дентън, или на когото и да е. Ако не беше такава развратница. Джайлс нямаше да я вземе за съпруга, ако знаеше каква е. Себастиян щеше да й устои, ако знаеше. По принцип не се занимаваше с омъжени жени.

Каква ирония: когато Жюлиет му се предложи, се беше поздравил за късмета си. Французойката беше изключително прелестна, жива, малко вулгарна, но толкова възхитителна, че той не беше успял да й устои, въпреки че тя не се вписваше в рамките на неговия вкус. Той обичаше жените и определено нямаше навика да отхвърля безсрамни предложения като това на Жюлиет. Не за пръв път си тръгваше от някой бал с уговорка за любовна среща.

А за последен…

Дори ако тя е уговорила Джайлс за дуела, който те прогони от къщи?

Божичко, защо? За да може да се омъжи за него? Това ли е бил планът й? Вече го беше прелъстила и е изпитвала увереност, че ще го примами в брачното ложе — ако Джайлс не й се пречка. Може да е смятала, че той не би се оженил за разведена жена. Висшите аристократични кръгове бяха категорични в това отношение. Една вдовица обаче беше друга работа. Но наистина ли си е въобразявала, че ще се ожени за вдовицата на най-добрия си приятел, когото е убил?