Джоана Линдзи - Синеокият варварин

— Какво казахте?

— Сайра иска да знае дали ще може да опита местните изделия — повтори Карис.

— Изделия?

— Варварите.

Младата жена изпъшка наум. Наистина предпочиташе да си легне. Въпреки това леко се усмихна.

— Шака’анците не обичат да ги наричат „варвари“, тъй като вече знаят какъв смисъл влага в това напредналият свят, А и те не са истински варвари, макар и да не е изключено на пръв поглед да се сторят такива някому. Ти обаче можеш да правиш секс с някой от воините, ако събудиш интереса му. Само че предварително трябва да му кажеш, че си под закрилата на шодана, така ще избегнеш всякакви недоразумения.

— За какви недоразумения говориш? — намеси се Сайра. — Споменати ли са в законите и правилата, които ни даде Марта?

— Марта ви даде стандартната информация, предлагана на всички посетители, но както вече сте си дали сметка, вие сте особен случай. Обикновено единствените посетители, на които се позволява да напуснат Центъра, са тези, които имат аудиенция при шодана. Ако той се съгласи да се срещне с тях, Охраната на Центъра ги придружава до двореца. Там си свършват бързо работата и се връщат веднага, все така съпроводени от охрана. Ако в групата има жена, тя не може да спре, за да прави секс с някой от воините, така че във въпросната стандартна информация няма причина да се засяга подобен въпрос.

Зелените очи на Карис се разшириха.

— Звезди мили, имаш предвид онази работа с искането, за която ми спомена веднъж, нали?

— Страхувам се, че е точно така — отговори Шанел и заобяснява на Сайра и Яри. — Ако някой воин реши, че не си защитена и не те придружава мъж, той е в правото си да те поиска и тогава никой от моята или вашата планета не може да се намеси. Кажете ли му обаче, че се намирате под закрилата на някой воин, той трябва да се увери, че говорите истината, преди да предяви някакви претенции.

— Сигурна ли си? — попита Сайра.

Явно желанието им да опитат местните мъже охладняваше. Шанел нямаше намерение да ги разубеждава да не се забавляват на Шака’ан, а просто да бъдат по-предпазливи.

— Само две посетителки са били пожелани през всички тези години и при това и двете са искали да ги пожелаят, така че това не е разстроило никого, най-малко пък въпросните жени. А споменаването, че вече си имаш покровител, върши работа, тъй като в такъв случай онзи, който пожелае жената с покровител, ще трябва да се бие с него, а воините не се бият заради жени.

— Защо? — заинтересува се Яри.

Шанел бе очаквала реакцията й със смесица от страх и отвращение.

— Всеки воин би отговорил, че не знае какво е ревност… или любов.

— О, хайде, Шани — промълви с недоверие Карис. — Ти каза, че баща ти обичал майка ти, а всички знаем, че той е воин.

— Баща ми е изключение. Може да се каже, че майка ми му е повлияла зле.

Карис и Сайра се засмяха, а Яри рече:

— Аз пък мисля, че това е страхотно. Представете си, няма да се налага да се разправяме с ревност и чувство за притежание.

— Така ли? — намеси се с лека досада в гласа Дрен. Той беше по-нисък от Шанел и с двойно по-тесни рамене от нея, но въпреки това бе най-красивото момче в класа им. — Нямаш намерение да опиташ някой от тези воини, нали?

Яри се засмя и се притисна към него. И тя бе нисичка. Всъщност най-високото момиче достигаше едва метър и шейсет и пет и този факт понякога караше Шанел да се чувства неудобно заради високата си пищна фигура.

— Не унивай, скъпи — измърка дребната брюнетка. — Както разбирам, тези воини са прекалено големи за мен. Искам кожата ми да бъде бяла и гладка, а не на сини и черни петна.

— По дяволите, не бях се сетила за това — изпъшка Сайра.

Шанел се засмя и се облегна, разклащайки чашата си с вино.

— Точно това не трябва да ви тревожи. Никой не е по-нежен с жените от воините, тъй като те винаги имат предвид собствените си размери и сила. Жените дараша от класата на слугите са много по-дребни от теб, Сайра, но дори те няма от какво да се оплачат.

— Сред тях няма ли нещо за нас с Джад? — заинтересува се Дрен единствено за да си върне, но получи лакът в корема от Яри.

Въпреки това Шанел отговори:

— Жените дараш са на разположение на всеки, който пожелае да ги използва и нямат нищо против. Понякога се чудя дали изобщо знаят как да отказват.

— Ти със сигурност знаеш — заяви Джад и седна до нея. — Питам се дали…

Не успя да довърши. Още не се бе настанил, когато Корт се озова до него с намерението да се стовари отгоре му, но Джад успя да се отмести с впечатляваща бързина, разливайки виното си. Два робота-чистачи изникнаха в един и същ момент от двата противоположни края на огромното помещение и започнаха да чистят, но никой не им обърна внимание. Джад наблюдаваше кръвнишки андроида, Шанел се смееше — просто не бе в състояние да се сдържи, а останалите съзерцаваха Корт така, сякаш бе объркал нещо.