Джоана Линдзи - Синеокият варварин

Внезапно младата жена се почувства нервна и уплашена. Не желаеше Марта да разбере, че е посетител.

— Не още, Марта. Искам да бъда сигурна, че всичко това не е просто плод на въображението ми.

— Цялото ти същество пламна. А това не става в резултат на фантазии.

— Какво говори твоята Марта, Шани? — попита Карис.

— Нищо. Как се справя твоят воин? — Още не бе довършила, когато въпросният мъж победи и приятелката й се развика от щастие. Шанел се усмихна; усети как част от тревожността й започва да изчезва. — Няма да можеш да се запознаеш с него, ако продължава да побеждава, освен ако никой повече не се осмели да го предизвика.

Съдията вече въвеждаше следващия воин — пак висок два метра и десет сантиметра. Карис се намръщи.

— Но аз не желая той да изгуби.

— Ако е напреднал достатъчно в елиминациите на тази арена, загубата тук може да не доведе до отпадането му от състезанията.

Нейната приятелка обаче вече не я слушаше, погълната от току-що започналия двубой. Шанел се възползва от възможността да хвърли отново поглед към чернокосия посетител и отново срещна сините му очи. Звездици! Нима я бе наблюдавал през цялото време! Почувства се отново нервна. Искаше да предизвика интереса му. Нямаше да протестира ни най-малко, ако той се приближеше, сграбчеше я за ръката и я поведеше нанякъде. Но той, разбира се, нямаше да направи такова нещо. Той бе посетител от друга планета. Посетителите, поне повечето от тях, вършеха всичко цивилизовано. Каква загуба на време!

А на нея точно то й липсваше. Все пак не можеше да си позволи да бъде прекалено леснодостъпна. Рискуваше да го уплаши. Трябваше да я пожелае достатъчно силно, за да я поиска от баща й. А не беше сигурна дали изобщо я желае. „Подразни го, Шани. Накарай го да дойде при теб. Ако пък изгуби интерес, ти самата можеш да проявиш агресивност,“

Този път бавно, като че ли неохотно, младата жена отклони поглед обратно към двамата воини, които мереха силите си на арената. Видя как любимецът на Карис бе отблъснат извън линията и я чу как въздъхва.

— Той губи, а аз печеля. — Още малко приятелката й щеше да се засмее. — Мисля да отида при него, да се представя и да му предложа симпатиите си.

— Върви. Аз ще те чакам тук.

— Тя е решила — обади се Марта веднага щом останаха сами. — А ти какво чакаш?

Шанел хвърли поглед към чернокосия воин и побърза да го отклони. Той все още я съзерцаваше. Изражението му обаче не се бе променило. Даже не й се бе усмихнал.

— Чакам той да дойде при мен.

— Тук не си играем игрички, момичето ми — заяви компютърът със солидна доза раздразнение. — Ти го желаеш, тогава върви при него.

— По дяволите, Марта, не е толкова лесно. И защо не оставиш тази работа на мен, а?

Проследи следващия мач, от началото до края, без да погледне нито веднъж към красивия непознат. Високият два метра и десет сантиметра воин победи отново и то с лекота. Истински мамут! Вероятно щеше да издържи чак до края на деня.

Защо не идваше още? Обикновено посетителите не бяха колебливи или срамежливи. Може би не я желаеше. Може би просто бе предизвикала любопитството му, тъй като приличаше на Шака’анка, а беше облечена като посетителка… С изключение на наметалото. Дали причината не беше в проклетото наметало? Да не би да мислеше, че е заета? Поне можеше да дойде и да я попита!

Хвърли отново поглед към него. В този момент той излезе на арената. Младата жена се ококори и дъхът й секна. Корт на секундата се приближи до нея.

— Какво има?

— Нищо, Корт.

— На твое място бих измислила някой по-добър отговор — обади се предупредително Марта.

— Той ще участва в състезанието!

— Е, това обещава да бъде интересно. Сега вече мога ли да хвърля един поглед?

— Не още.

— Ще стана подозрителна, Шани!

— Млъкни, Марта!

Шанел не можеше да повярва, че той прави това. Воинът бе по-висок от него поне с десет сантиметра и доста по-тежък. Посетителят обаче сплете ръцете си с неговите, зае правилната позиция и погледна отново към нея. В този момент тя разбра кое го бе накарало да постъпи така. Той я желаеше. И тъй като тя наблюдаваше състезателите, а той предпочиташе да гледа него, бе станал един от тях. Колко мила постъпка, изпълнена с ревност… И глупава. Той нямаше да спечели. Но затова пък тя щеше да се възползва от примера на Карис и да му предложи своите симпатии, след като загубеше.

Двубоят се оказа наистина впечатляващ. По тялото на посетителя изпъкнаха и се очертаха мускули, за чието съществуване Шанел не бе и предполагала. Дишането й се учести. Усети, че се напряга заедно с него. Внезапно й се прииска безкрайно силно той да победи, защото Чалън нямаше да приеме кой да е посетител, а само този, който успее да надвие воин.