Джоана Линдзи: Обичай само веднъж

— Никълъс? — тихо го повика тя. Той отговори веднага. Поне не беше заспал. — Никълъс, напоследък мислих много за нашите отношения.

— Наистина ли, Силина?

Отегчението в гласа му я накара да трепне.

— Да — продължи храбро тя. — И стигнах до заключение. Липсва ти… топлина, така да се каже… Затова си мисля, че друг мъж би ме харесвал повече.

— Без съмнение.

Тя се намръщи. Дойде му прекалено добре.

— Е, напоследък имах няколко възможности да… те заместя в чувствата си и реших… — тя се поспря, преди да излъже, затвори очи и измънка: — Реших да използвам една от тях.

Силина почака няколко мига и едва тогава отвори очи. Никълъс не се бе преместил и един инч на дивана. Мина цяла минута, преди да се раздвижи. Седна бавно и погледът му я фиксира. Тя затаи дъх. Лицето му беше непроницаемо.

Той взе от масата празната си чаша и й я подаде.

— Мога ли да те помоля, скъпа?

— Да, разбира се. — Силина скочи да изпълни заповедта и даже не помисли, че той я кара да чака и че това е тиранично от негова страна.

— Кой е щастливецът?

Силина се стресна и разля коняк по масичката. Беше ли станал гласът му малко по-рязък или само така й се искаше?

— Той би искал да запазим в тайна нашите отношения. Трябва да ме разбереш. Няма да ти разкрия името му.

— Женен ли е?

Тя му подаде препълнената чаша, която преливаше благодарение на нервността й.

— Не. Имам основателни причини да мисля, че от тази връзка ще излезе нещо по-сериозно. Както казах, той просто иска да бъдем дискретни… засега.

Силина разбра бързо, че е сгрешила посоката. Те с Никълъс също бяха дискретни. Никога не се бяха любили в нейния дом заради слугите, макар че той се бе отбивал там. Никога не бяха използвали и неговата къща на Парк Лейн. Въпреки това всички знаеха, че тя е негова любовница. Достатъчно беше да се появиш три пъти подред с Никълъс Идън, за да се направи това заключение.

— Не искай от мен да го предам, Ники — каза тя с вяла усмивка. — Съвсем скоро ще научиш кой е.

— Кажи ми тогава, умолявам те, защо не ми кажеш името му сега?

Дали беше разбрал, че го лъже? Разбира се. Виждаше се по държанието му. И кой, по дяволите, би могъл да замести Никълъс? Щом той започна да излиза с нея, всички мъже от обкръжението й се отстраниха.

— Никълъс, ставаш неприятен. — Силина премина в атака. — За теб бездруго няма значение кой е той. Болно ми е да го призная, но напоследък ти липсва плам. Какво да си мисля, освен че вече не ме искаш?

Това бе неговата възможност да отрече всичко. Но моментът бе пропуснат.

— За какво ти е всичко това? — Гласът му бе станал рязък. — Заради проклетия бал? Това ли е?

— Не, разбира се! — отговори тя възмутено.

— Значи не е? Мислиш, че можеш да ме накараш да те заведа там утре вечер, като ми разказваш тази приказка. Няма да стане, скъпа.

Неговото колосално его заплашваше да я погуби. Какво самомнение! Той просто не можеше и да помисли, че тя би предпочела някой друг пред него.

Тъмните вежди на Никълъс се вдигнаха учудено. Силина ужасено си даде сметка, че бе изразила мислите си на глас. Беше шокирана, но се стегна.

— Е, така е — каза тя твърдо и се върна до камината. Силина крачеше напред-назад пред огъня. Топлината му отговаряше напълно на градуса на гнева й. Никълъс не заслужаваше да го обичат.

Дворецът на Малори на площад Гроувнър бе ярко осветен. Повечето от обитателите му бяха в спалните си — готвеха се за бала на дук и дукеса Шепфърд. Слугите бяха по-заети от обикновено и тичаха от единия до другия край на двореца.

Лорд Маршъл настояваше вратовръзката му да бъде колосана по-плътно. Лейди Клер искаше лека закуска. През целия ден й бе прекалено нервно, за да яде. Лейди Даяна се нуждаеше от горещ посит 1 1 Posset (англ.) — горещо питие, приготвено от подсладено мляко, вино и подправки (б. пр.) — да я поуспокои. Господ да благослови нея, първия й сезон и първия й бал; не беше хапнала нищо цели два дена. Лорд Травис не можеше да намери новата си плисирана риза, без някой да му помогне. Лейди Ейми просто се нуждаеше от ободряване. Само тя от цялото семейство не можеше да отиде на бала, защото бе още малка — даже за бал с маски, където все едно нямаше да я познаят. Каква досада е да си на петнайсет!

От всички готвещи се за бала само лейди Реджина Аштън не беше дъщеря на лорд Едуард Малори. Тя беше негова племенница и първа братовчедка на многобройната му челяд. Разбира се, лейди Реджина си имаше прислужница да й носи каквото потрябва, но тя очевидно не го правеше, защото никой не бе виждал и двете повече от час.