Джоана Линдзи: Обичай само веднъж

Неговата игра можеше да се играе и от двама.

— Толкова набързо?

— Съмняваш се, че ще мога да се справя ли? — предизвикателно попита тя.

Той се усмихна и я огледа одобрително.

— Съвсем не. Мисля, че няма да ти е трудно да ме замениш.

Силина му обърна гръб, преди той да забележи как й бе подействала репликата му. Предупреждение ли беше това? О, колко беше сигурен в себе си! Щеше да му бъде добре дошло, ако тя скъса с него. Никоя от любовниците му не бе го правила. Никога. Винаги той скъсваше. Инициативата винаги беше у него. Как би реагирал, ако го изостави? Би ли се разярил? Би ли вдигнал ръка? Струваше си това да се обмисли сериозно.

Никълъс Идън се настани още по-удобно на дивана и проследи с поглед как Силина взема чашата си с шери и ляга на дебелия килим пред камината с гръб към него. Устните му се свиха в язвителна усмивка. Колко съблазнителна беше позата й! Тя знаеше това, разбира си. Силина винаги знаеше точно какво върши.

Бяха в градската къща на приятелката й Мари. Насладиха се на изискана вечеря с Мари и настоящия й любовник, играха вист час и нещо и се оттеглиха в тази уютна гостна. Мари и нейният пламенен джентълмен се уединиха на горния етаж и оставиха Силина и Никълъс сами. Колко ли нощи бяха прекарани по този начин? Графинята всеки път беше с нов любовник; единствено това се повтаряше винаги. Щом графът, нейният съпруг, бе извън града, тя тръгваше по този опасен път.

Тази вечер обаче имаше и друга разлика. Стаята си беше все тъй романтична, огънят си гореше, лампата в ъгъла пръскаше приглушена светлина, конякът бе хубав, слугите се бяха оттеглили дискретно за през нощта, Силина бе съблазнителна както винаги. Но тази вечер Никълъс бе отегчен, просто отегчен. И нямаше желание да легне на килима до Силина.

От известно време беше разбрал, че губи интерес към нея. Фактът, че няма желание да се любят тази вечер показваше, че трябва да слага край на тази връзка. Беше траяла по-дълго от повечето му авантюри. Почти три месеца. Може би затова бе готов да я напусне, макар да не бе намерил с коя да я замени.

В момента нямаше жена, която би пожелал да ухажва. Силина затъмняваше с блясъка си всички жени от обкръжението му освен онези особнячки, които бяха влюбени в съпрузите си и чарът му не им действаше. О, това ловно поле в същност не се ограничаваше само с омъжени жени, отегчени от съпрузите си! В никакъв случай. Той не си правеше труда да оставя девствените сладурани недокоснати до първия или втория им сезон. Ако нежните млади дами бяха склонни да се предадат, нищо не можеше да ги опази от Никълъс. Щом поискаха да бъдат обичани, той ги обичаше, докато беше възможно да се скрие авантюрата от погледите на родителите им. Това бяха най-кратките, но и най-възбуждащите му флиртове.

Беше се радвал на три девственици в по-младите си буйни години. Едната бе дъщеря на дук. Омъжиха я набързо за някакъв втори братовчед или за друг късметлия от този сорт. Другите две също бяха омъжени, преди да се разрази скандалът. Което не означаваше, че клюкарите не са имали тема за много дни. Но доколкото вбесените семейства не го закачаха, авантюрите му оставаха само слухове и разговори, факт бе, че въпросните бащи се страхуваха да го извикат на дуел. Дотогава бе спечелил два дуела с разгневени съпрузи.

Никълъс не се гордееше, че е отнел девствеността на три благородни девойки или че е ранил двама съпрузи, чиято единствена грешка бе бракът им с разпътни жени. Но и не се чувстваше виновен. Дебютантките бяха достатъчни глупави, за да му се отдадат без обещание за брак. Какъв бе проблемът тогава? А жените на благородниците бяха съвсем наясно какво правят.

За Никълъс говореха, че не давал пет пари кой страда, докато той преследва удоволствията си. Може и да беше вярно, но може и да не беше. Никой не познаваше Никълъс толкова добре, та да бъде сигурен. Самият той даже не знаеше точно защо прави някои неща.

Във всеки случай си плащаше за тази репутация. Бащите с по-високи титли от неговата не го считаха кандидат за дъщерите си. Той фигурираше в обкръжението само на много смели хора и на жени, които търсят богат съпруг.

Но Никълъс не търсеше съпруга. Отдавна бе разбрал, че няма право да предложи брак на младо момиче с произход, какъвто изисква неговата титла. По всяка вероятност никога нямаше да се ожени. Никой не знаеше защо виконт Монтиът се е обрекъл на ергенски живот, затова безброй хора се надяваха да го преобразят.

Лейди Силина Едингтън бе една от тях. Даваше си труда да не го показва, но той знаеше кога една жена преследва титлата му. Първият й съпруг беше барон и сега тя се целеше по-високо. Беше поразително красива. Късите й черни къдри обкръжаваха овалното й лице по последна мода. Златистата й кожа подчертаваше изразителните лешникови очи. На своите двайсет и четири години тя бе забавна и съблазнителна красавица. Това, че влечението на Никълъс към нея бе изстинало, бездруго не бе по нейна вина.