Поезията е едно от чудесата в утрото на човешкия живот. Като приказката, тя е първа храна за душата на детето. Тя му нашепва първите звуци на родната реч, когато то още не може да говори, пробужда първите пориви на въображението му, когато то още не знае да чете, зарежда го с енергия и неизтощимо любопитство, когато то започва да открива света.
Детството е най-благоприятната територия на поезията. Тогава всичко е ново, непознато, неизпитвано, всичко е „за пръв път“. Тогава възприятията са най-свежи и реакциите — най-непосредствени. В този смисъл, по виждане на света и по изживявания наричат детето „малък поет“.
То вижда и чувства чрез образи, отличава се с повишена емоционалност, проявява подчертано предразположение към музиката на думите, към словесните съзвучия… Ето някои от качествата, на които трябва да отговаря и поетичното творчество за малките.
Общуването с поезията от младини оставя диря за цял живот. То развива мисленето, разширява погледа, усилва слуха, изостря чувствителността към всичко хубаво и благородно, с една дума — духовно обогатява човека. Прави го по-прозорлив, по-щедър, по-добър. Защото поезията — това е стремежът към прекрасното в живота.
Такива са основанията, такова е назначението и на българската поезия за деца. Тя има многолетно съществувание, богат опит, високи образци, свое място в духовното изграждане на поколения българчета.
В наше време традициите на старите майстори на детския стих, традицията на П.Р. Славейков, Ив. Вазов, Елин Пелин намериха широк прием. Творчеството за деца придоби нова идейно-художествена извисеност, плътност, целенасоченост, стана по-многобагерно и пълнозвучно.
Породена от нуждите на живота, поезията ни за деца сама създава живот и служи за неговото утвърждаване. Нейните създатели се вглеждат в живота непреднамерено, с човешко участие и духовен трепет.
Всичко, което поражда вкус към живота, което стимулира живота, привлича тяхното внимание. Те не са податливи на пасивно съзерцание и безстрастни регистрации. Тяхната позиция е активна, съзидателна. Позиция на писатели-граждани, патриоти и интернационалисти. В основата на техните творби намираме винаги умна, добра мисъл, силно, завладяващо чувство, ясен и обаятелен образ. И ако трябва накратко да характеризираме общото звучене на това творчество, основния му патос, ще кажем: жизнелюбие, родолюбие, хуманизъм, жажда за човешко просветление и мечти, които будят най-благородни пориви.
Тази книга съдържа отбрани творби на българската поезия за деца — от нейния основоположник П.Р. Славейков до наши дни. С най-хубавите си прояви тази поезия е едно жизнерадостно пътешествие в слънчевия ден на родината. От нейните строфи лъха увереността и въодушевлението на младостта, която се възпитава в най-справедливото общество.
© Николай Янков
Набиране: moosehead, 2010
Издание:
Библиотека „Златни страници“. Детство мое. Том трети. Стихотворения.
Издателство „Български художник“, 1977
Съставител и редактор: Николай Янков
Художник: Румен Скорчев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16102]
Последна редакция: 2010-05-23 11:00:00