Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

— Моля те, боли.

Той не разхлаби хватката си.

— Сама си си виновна.

Доближи още повече лицето си до нейното и тя си помнели, че всеки момент ще я целуне. Но той само се взираше в блестящите й от сълзи очи. Изглежда, очакваше да чуе желания отговор.

— Защо не признаеш, че се чувстваш по същия начин като мен? — продължи той не толкова грубо. — Разбрах, че ти си жената за мен в момента, когато те видях. Имал съм много жени в живота си, но не съм имал желание да се женя, докато не те срещнах. Това ли очакваше да чуеш, че искам да се омъжиш за мен?

— Аз… — Саманта понечи да отрече, но в следния миг се отказа. Помисли си, че може отново да избухне и така отново да се изложи на опасност. Опита да се освободи от хватката му, но той не помръдна. — Пусни ме!

— Не и докато не ми отговориш!

Саманта изпита непреодолимо желание да крещи, да ругае, но дамите не ругаят. През последните няколко години това й бе втълпявано постоянно. Дамите можеха да ругаят наум или ако са сами и е абсолютно необходимо, и то съвсем тихо. Но НИКОГА пред други хора Жалко, защото вече й хрумнаха някои доста подходящи имена за този простак. Знаеше някои изключително неприлични думи, който бе дочула от вакуеросите в ранчото на баща й. Те бяха говорили свободно пред нея, без да подозират, че малката английска госпожица усвоява испански изключително бързо. Когато беше по-малка, повечето от думите, които използваха, не означаваха нищо за нея. Веднъж бе попитала Мария какво означава puta и икономката я бе зашлевила силно. Саманта й се разсърди и не й проговори цяла седмица и никога повече не я попита за значението на никоя дума.

По-късно тя отиде в училище в източните щати, където момичетата говореха открито и подробно за секса и мъжете, разбира се, когато наоколо нямаше възрастни. Те с удоволствие отговаряха на всичките й въпроси и изобщо не изглеждаха шокирани — е, може би мъничко — тъй като Саманта употребяваше думи, които никоя лейди не трябваше да използва.

С Том Пийзли трябваше постоянно да си повтаря, че е лейди, за да не го наругае като истински вакуерос. Би дала всичко на света за един хубав револвер. Но нейният деринджър, който се намираше в чантичката й на писалището, изобщо нямаше да й свърши работа, В него имаше само един патрон, затова бе подходящ за градски условия, където един изстрел би бил сигнал за помощ. Не, имаше нужда от револвера, който бе в спалнята й — той бе наистина ценен, тъй като изстрелваше шест патрона.

— Чакам, госпожичке, и дяволски много започва да ми писва това чакане! — изръмжа отново Том.

Саманта пое дълбоко дъх, за да не изкрещи.

— Искаш отговор, защо първо ти не ми дадеш един. Какво направих, че да те накарам да си мислиш, че се интересувам от теб?

— Това е глупав въпрос — намръщи се той.

— Хайде!

— Какво?

— Просто ми кажи! — извика тя вбесена.

— Е, ти сама знаеш. В момента, в който ме видя, ми се усмихна широко и ме погледна с тези твои красиви зелени очи. Ти си най-красивото момиче, което някога съм виждал. Точно тогава разбрах, че трябва да бъдеш моя.

Саманта изпусна измъчена въздишка. Господи, никога повече няма да се усмихне учтиво на никой мъж.

— Мистър Пийзли, една усмивка не означава непременно обич — отвърна тя. — В този ден аз се усмихвах на всеки просто защото бях изключително доволна от факта, че поне в продължение на няколко седмици няма да ми се налага да се качвам в дилижанса. Радвах се, че пътуването ми свърши. Усмихвах се на всички. Разбираш ли?

— Но усмивката ти за мен беше специална — настоя той. — Мога да се закълна в това.

По дяволите, трябваше да бъде рязка и безцеремонна.

— Съжалявам — каза тя твърдо, — но имате грешка, мистър Пийзли.

— Наричай ме Том.

— Не, няма! — сряза го тя. — Как да те накарам да разбереш? Нямам никакво желание да те опознавам. Влюбена съм в друг, в мъжа, с когото дойдох тук, мистър Олстън. Това е мъжът, за когото ще се омъжа. Сега ще напуснеш ли стаята ми?

Вместо да изпадне в ярост. Том Пийзли избухна в смях.

— Сега вече знам, че лъжеш. Видях те с него. Той обръща повече внимание на сестра си, отколкото на теб.

Заболя я, защото беше истина.

— Това не е твоя работа. Той е мъжът, когото обичам.

Накрая дойде и целувката. Саманта бе напълно неподготвена за бруталната атака, която последва. Той грубо притисна устните й със своите и само след миг тя почувства вкуса на собствената си кръв в устата си. В гърдите й се надигна яростен стон, който заседна в гърлото й.