Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

В ъгъла стоеше висок стълб с дърворезба, от върха на който се спускаха шарени панделки. Над единствения прозорец висяха ленти от яркожълта коприна, истинско разхищение на скъпия плат. Освен това в стаята имаше два стола с високи облегалки, поставени до малка кръгла масичка, върху която стоеше изрисувана керамична ваза с червени рози.

В момента двата стола бяха заети от дрехите на двамата в леглото. Стаята принадлежеше на жената — Корлис Редуудска — дребна красавица на двайсет и една години, която много се гордееше с гъстите си коси с цвят на червено злато и шоколадените очи.

Корлис бе годеница на мъжа, който лежеше до нея — Ройс Уиндхърстски, един от благородниците на крал Алфред. Преди четири години му я бяха предложили за съпруга, но той отказа. Тази зима тя настоя и успя да убеди баща си, както може да направи само една единствена и любима дъщеря, да я предложи отново и този път бе приета. Но жената знаеше, че този път й провървя само защото успя да вкара Лорд Ройс в стаята си, където увисна на врата му и той, пиян от празника на баща й, я взе.

Това, че тази нощ се отдаде на Ройс, не бе голяма жертва за Корлис, тъй като бе имала и други мъже преди него, но се надяваше лордът да не е разбрал това. Всъщност мъжът бе само един и след този първи опит тя реши, че този аспект от отношенията между мъжа и жената никак не й допада. Въпреки това Корлис знаеше, че когато се омъжи за Ройс, щеше да й се наложи често да стиска зъби и да търпи това.

Показателен за решимостта й бе фактът, че въпреки отвращението си към интимността тя се предлагаше на лорда при всяко негово посещение. Корлис се опасяваше, че ако се оттегли от него сега, преди сватбата, той може да развали годежа. Всъщност Ройс не желаеше наистина съпруга. Той бе само на двайсет и седем години и не бързаше да се обвързва. Поне това бе оправданието му пред бащите, които му предлагаха своите момичета. Имаше още една причина, която младия лорд избягваше да споменава. Той се бе сгодявал и по-рано, преди пет години, за момичето, което обичаше. Бе я загубил само три дена преди сватбата и оттогава не се бе влюбвал отново.

Корлис смяташе, че Ройс никога няма да обича друга. Той със сигурност не я обичаше, нито пък твърдеше такова нещо. Тя дори не разчиташе на баща си, за да го примами, защото те с Ройс бяха приятели и сватбата не бе необходимо условие в отношенията им. Сега, както и първия път, тя бе сигурна, че ще успее да го сломи само, ако предложи тялото си.

Ако Ройс не бе толкова привлекателен като съпруг, Корлис въобще не би се омъжила. Само, че всяка девойка в околността желаеше Ройс Уиндхърстски за себе си, в това число и трите сестри на Корлис. Това бе разбираемо, защото освен че бе богат и любимец на краля, той бе изключително привлекателен, макар и невероятно висок. Всъщност бе с две глави по-висок от Корлис. Комбинацията от тъмнокестенява коса и ясни, зелени очи бе наистина впечатляваща. Като стана негова годеница, Корлис предизвика завистта на всички тези жени, но това дори я радваше, тъй като тя обичаше да й завиждат. Обичаше и да я ревнуват, а сега трите и сестри умираха от ревност. Дори това си струваше усилията, който положи в леглото.

Първия път всичко свърши бързо. Но сега сякаш времето бе спряло. Той я обсипа с целувки и ласки. Тя не възразяваше толкова срещу целувките, но галенето… Той я галеше навсякъде и тя трябваше да лежи и да понася тази обида. Корлис се чудеше дали Ройс нарочно не удължава всичко, защото е разбрал, че това й е неприятно. Но как да разбере? Тя никога не възразяваше и не се съпротивляваше. Само лежеше напълно неподвижна и му позволяваше да прави каквото иска. Какво повече можеше да направи, за да му покаже, че й е приятно?

Той погледна разсеяно към нея. После въздъхна и тя разбра, че ще започне отново. На вратата се почука точно когато той се наместваше между краката й.

— Милорд! Милорд, трябва веднага да дойдете! Вашият човек е долу и каза, че трябва да ви види незабавно!

Ройс стана от леглото и посегна към дрехите си. По изражението му трудно можеше да се разбере, че всъщност бе доволен от намесата. Правенето на любов с Корлис се бе превърнало в отегчително задължение, което вече не му доставяше удоволствие. Освен това не той я търсеше. Всеки път тя го отвеждаше в стаята си, като се надяваше да го убеди, че наистина желае това. Но щом легнеха, Корлис ставаше безчувствена като труп, въпреки че той бе опитал всичко, за да направи срещите им приятни.