Астрид Линдгрен - Карлсон, който живее на покрива

— В къща, че къде другаде! Да не мислиш, че живее на улицата и по цяла нощ се скита?

Те не можеха повече да говорят нито за бабата на Карлсон, нито за рождения ден на Дребосъчето, нито за каквото и да било друго, защото вече се стъмваше и Дребосъчето трябваше по-скоро да си легне, за да не се успи на рождения си ден.

Като се събуди на следното утро, Дребосъчето остана да лежи в кревата си и да чака как ще се отвори вратата и ще влязат всички при него в стаята да донесат тортата за рождения ден и другите подаръци.

Минутите се влачеха мъчително дълго.

Дребосъчето почувства, че на корема му прималя от очакване, толкова много му се искаше да види подаръците.

И ето най-после в коридора се раздадоха стъпки и се чуха думите: „Да, навярно е вече буден.“ Вратата се разтвори и се появиха всички: майката, бащата, Босе и Бетан.

Дребосъчето седна на кревата и очите му заблестяха:

— Честито, мило Дребосъче! — каза майка му. И баща му, и Босе, и Бетан също казаха: „Честито!“ Пред Дребосъчето поставиха табла. Върху нея имаше торта с осем свещи и други подаръци.

Много бяха подаръците — макар и да бяха може би по-малко, отколкото на миналите рождени дни: на таблата имаше четири пакета. Дребосъчето бързо ги преброи.

Но бащата каза:

— Не е задължително всички подаръци да се дадат сутринта. Може би ще получиш още нещо и през деня…

Дребосъчето много се зарадва на четирите пакета. В тях имаше: кутийка с бои, пистолет за игра, книга и нови сини гащета. Всичко му се хареса много. „Колко са мили и мама, и татко, и Босе, и Бетан! — помисли Дребосъчето. — Никой в света няма такива мили майка и баща, брат и сестра!“

Дребосъчето стреля няколко пъти с пистолета. Изстрелите бяха доста гръмки. Цялото семейство беше насядало край леглото му и слушаше как той стреля. О, как се обичаха всички помежду си!

— Само като си помисли човек, че преди осем години ти се появи на света — ей такова дребосъче… — каза бащата на Дребосъчето.

— Да — рече майката, — колко бързо тече времето! Какъв дъжд плющеше тоя ден в Стокхолм!

— Мамо, аз в Стокхолм ли съм се родил? — попита Дребосъчето.

— Разбира се — отговори майка му.

— А Босе и Бетан нали са родени в Малмьо?

— Да, в Малмьо.

— А ти, татко, нали си роден в Гьотеборг? Ти си ми разправял…

— Да, аз съм гьотеборгско момченце — каза бащата.

— А ти, мамо, къде си родена?

— В Ескилстун — отговори майка му. Дребосъчето я прегърна горещо.

— Какво щастие, че сме се събрали! — рече той. Всички се съгласиха с него.

После изпяха на Дребосъчето „За много години“, а Дребосъчето стреля с пистолета и се получи оглушителен трясък. Сетне Дребосъчето зачака гости и през всичкото време стреляше с пистолета и размишляваше върху думите на баща си, че подаръци може да получи и през деня. За един миг той дори повярва, че ще стане чудо — ще му подарят кученце. Но тозчас разбра, че това е невъзможно, и дори се разсърди на себе си, дето така глупаво се е размечтал. Нали твърдо беше решил да не мисли днес за куче и да се радва на всичко останало.

И Дребосъчето наистина се радваше на всичко. Веднага след обяда майка му почна да нарежда масата в неговата стая. Сложи голям букет цветя във вазата и донесе най-красивите розови чашки — за трима души.

— Мамо — каза Дребосъчето, — нужни са четири чашки.

— Защо? — попита учудена майка му. Дребосъчето се обърка. Тъкмо сега беше моментът да признае, че е поканил за рождения си ден Карлсон, макар че майка му ще бъде недоволна от това.

— Карлсон, който живее на покрива, ще дойде също така при мене — каза Дребосъчето и погледна смело майка си в очите.

— О! — въздъхна майка му. — О! Че какво, нека дойде! Нали днес е рожденият ти ден!

Тя погали по светлите коси Дребосъчето.

— Ти все още си оставаш с детските си фантазии. Не е за вярване, че си навършил осем години. На колко години си, Дребосъче?

— Аз съм мъж в разцвета на силите си — отговори важно Дребосъчето, точно като Карлсон.

Бавно минаваше тоя ден. Вече отдавна настана това „през деня“, за което спомена бащата на Дребосъчето, но никой не донесе никакви нови подаръци.

В края на краищата Дребосъчето получи още един подарък.

Босе и Бетан, които не бяха разпуснати за лятната ваканция, се върнаха от училище и веднага се заключиха в Босевата стая.

Не пуснаха Дребосъчето вътре. Той стоеше в коридора и слушаше как отвъд заключената врата се чуваше хихикането на сестрата и шумолене на хартия. Дребосъчето едва не се пръсна от любопитство.