Астрид Линдгрен - Ето го отново Карлсон от покрива

— Ти и майка ти сте най-странните хора в целия свят — заяви Карлсон и потупа Дребосъчето по бузата. — Но колкото и да е чудно, аз все пак ви обичам.

Дребосъчето се изчерви от удоволствие. Колко чудесно беше, че Карлсон го обича и че одобрява дори майка му, макар това не винаги да си личеше.

— Да, и аз самият съм изненадан — продължи Карлсон, като потупваше Дребосъчето. Той продължи да го потупва, и то все по-силно и по-силно. Последното потупване беше почти като плесница и когато Карлсон рече: „Ах, колко съм добричък! Най-добричкият в целия свят. И затова предлагам сега да си поиграем на нещо добричко, не си ли на същото мнение?“ — Дребосъчето бе съгласен и веднага започна да размишлява: каква добра игра би могъл да играе с Карлсон?

— Например — заяви Карлсон — можем да играем, че ужким масата е нашият сал, на който се спасяваме от голямото наводнение… а то ей сега идва!

Той посочи една струйка вода, която бавно се процеждаше изпод вратата.

Дребосъчето се задъха.

— Ти не затвори ли крана в банята? — попита той ужасено.

Карлсон наклони глава и го погледна кротко.

— Можеш да гадаеш три пъти дали съм го затворил, или не?

Дребосъчето отвори вратата към вестибюла; да-а, Карлсон беше прав. Голямото наводнение наистина беше дошло. Банята и вестибюлът бяха залети с вода, в която човек би могъл да джапа, стига да поиска.

Карлсон искаше. Той възхитено скочи трупешката право в цялата тази мокротия.

— Хой-хой — провикна се той, — има дни, когато се случват само приятни неща.

Но след като Дребосъчето затвори крана в банята и изпразни препълнената вана, се отпусна на един стол във вестибюла и отчаяно заоглежда бедствието.

— Ох — простена той, — ох, какво ще каже мама? Карлсон прекъсна подскоците си и отправи възмутен поглед към Дребосъчето.

— Знаеш ли какво — каза той. — Докога майка ти само ще хленчи! Това е само малко чиста вода!

Той скочи отново трупешката, дори опръска Дребосъчето.

— И то много приятна вода — заяви той. — Човек безплатно си измива краката. Но може би майка ти не обича да си мие краката?

Той подскочи и пак опръска Дребосъчето още повече.

— Тя изобщо ли не си мие краката? Или по цели дни само хвърля една подир друга саксии от прозореца?

Дребосъчето не отговори. Той мислеше за съвсем други неща. Най-после се раздвижи — ох, всичко трябваше да се забърше, преди да се върне майка му.

— Карлсон, трябва да побързаме — рече той и скочи от стола. Сетне се затича към кухнята и скоро се върна с два големи парцала.

— Карлсон, помогни ми! — поде той, но внезапно забеляза, че Карлсон го няма никакъв — нито в банят, нито във вестибюла, нито пък в стаята. Дребосъчето се втурна към прозореца и зърна нещо, което напомняше на къс дебел салам, да профучава край него.

— Летящо буре или нещо подобно — промълви Дребосъчето.

Не, какво ти летящо буре! Просто Карлсон на път към своята зелена къщичка на покрива.

В този миг и Карлсон съзря Дребосъчето. Той се спусна стремглаво и така шеметно прелетя край прозореца, че въздухът изсвистя. Дребосъчето размаха енергично парцала, а Карлсон му помаха в отговор с пълната си ръчичка.

— Хой, хой — провикна се той, — ето го десетхилядикроновия Карлсон, хой-хой!

След което изчезна. А Дребосъчето се върна в хола с по един парцал във всяка ръка и се залови да бърше водата.

Всъщност Карлсон имаше късмет, че си беше отишъл, когато майката на Дребосъчето се върна от туристическото бюро, защото тя наистина много се ядоса и за мушкатото, и за наводнението, въпреки че Дребосъчето беше успял да забърше повечето вода.

Майката разбра веднага кой се е подвизавал и разказа всичко на бащата, когато той се прибра за вечеря.

— Знам, че е срамота — каза майката, — всъщност започнах горе-долу да свиквам с Карлсон, но понякога ми се иска да платя 10 000 крони от своя джоб, само и само да се отърва от него.

— Ужасно! — възмути се Дребосъчето.

— Хайде, да не говорим повече за това — предложи майката, — защото когато човек яде, трябва да му е приятно.

Майката винаги така казваше: „Когато човек яде, трябва да му е приятно“. Дребосъчето беше на същото мнение. И наистина им беше приятно, както бяха насядали всички заедно около масата, вечеряха и разговаряха за всевъзможни неща. Дребосъчето говореше повече, отколкото ядеше, особено когато имаше варена риба, зеленчукова супа или кюфтета от херинга. Но днес за вечеря имаше телешки котлети и ягоди, защото лятната ваканция току-що бе започнала, а Босе и Бетан се готвеха да заминат — Босе на курс по ветроходство, а Бетан отиваше в едно земеделско стопанство, където отглеждаха коне. Разбира се, по този случай трябваше да се устрои малко прощално тържество, а майката обичаше от време на време да урежда такива семейни празници.