Астрид Линдгрен: Ето го отново Карлсон от покрива

— Винаги съм искал ти да получиш най-хубавото — рече той. — Ако посадиш тази костилка, ще израсне цяло дърво, отрупано с праскови. Признай, че съм най-добричкият в целия свят, който не се оплаква за това, че е получил само една-единствена жалка праскова!

Преди Дребосъчето да успее да признае каквото и да било, Карлсон вече се беше втурнал към прозореца, където стоеше саксия с розово мушкато.

— И какъвто съм си добричък, дори ще ти помогна да я посадиш — заяви той.

— Спри — изпищя Дребосъчето, но вече беше късно. Карлсон бе успял да изтръгне мушкатото от саксията и преди Дребосъчето да го възпре, той беше изхвърлил цветето през прозореца.

— Ти си луд! — подхвана Дребосъчето, но Карлсон не го слушаше.

— Цяло голямо прасковено дърво! Я си представи! На пиршеството по случай петдесетия си рожден ден ще можеш да предложиш всекиму праскови за десерт. Е, няма ли да е приятно?

— Да, но да видим колко ще е приятно, когато мама забележи, че си изкоренил мушкатото й — отсече Дребосъчето. — Ами ако е паднало върху главата на някой чичко долу на улицата, какво мислиш, че ще каже?

— Благодаря ти, скъпи Карлсон, ще каже той — увери го Карлсон, — благодаря ти за това, че изкорени мушкатото, а не го хвърли заедно със саксията… както щурата майка на Дребосъчето смята за подходящо.

— Това не е вярно — възропта Дребосъчето, — какви са тези глупости?

Карлсон напъха костилката в саксията и усърдно я затрупа с пръст.

— Ами тя точно това мисли — заяви той уверено. — Твоята майка е доволна само ако мушкатото седи здраво в саксията. А че това може да е опасно за живота на малките чичковци по улицата, изобщо не я интересува. Един човек повече или по-малко, това е суета, казва тя, по-важно е никой да не ми пипа мушкатото.

Той втренчи поглед в Дребосъчето.

— Но ако бях изхвърлил и саксията, къде щяхме да посадим прасковеното дръвче? Помисли ли изобщо за това?

И тъй като Дребосъчето изобщо не бе мислил подобно нещо, не можеше и да отговори. Трудно беше да се спори с Карлсон, когато беше в такова настроение. Но за щастие той променяше настроенията си приблизително всеки четвърт час и сега внезапно издаде вик на доволство.

— Остана ни кесийката — заяви той. — А с кесийки човек може да се забавлява чудесно.

Дребосъчето не беше забелязал подобно нещо.

— Но как? — учуди се той. — Какво може да направи човек с една кесия?

Очите на Карлсон засвяткаха.

— Най-колосалното плющене в целия свят. Хой, хой, какво плющене! И именно това ще направя сега!

Той грабна кесията и бързо изчезна в банята. Дребосъчето го последва от любопитство. Много му се искаше да узнае как се прави най-колосалното плющене в целия свят.

Карлсон се бе навел над ваната и пълнеше торбичката с вода от чешмата.

— Да не си полудял — учуди се Дребосъчето, — не знаеш ли, че в хартиена кесия не може да се сипе вода?

— Имаш много здраве! — провикна се Карлсон и поднесе под носа на Дребосъчето издутата до пръсване кесийка. За момент той я подържа така, за да се убеди Дребосъчето, че в книжната кесия действително може да се сипе вода, а сетне хукна с кесията обратно в стаята.

Дребосъчето се втурна подире му, изпълнен с лоши предчувствия. И съвсем основателни… Карлсон се беше провесил през прозореца и се виждаха само кръглото му задниче и късите му дебели крачета.

— Хой, хой — извика той, — внимавайте там долу, защото сега идва най-колосалното плющене в целия свят!

— Не! — извика Дребосъчето и бързо се наведе и той през прозореца.

— Не, Карлсон, недей! — викна той разтревожено. Но вече беше късно. Кесията летеше надолу. Дребосъчето я видя да пада като бомба точно под краката на една нещастна лелка, тръгнала за млекарницата в съседната къща, и тя никак не хареса най-колосалното плющене в целия свят — това веднага стана ясно.

— Пищи, сякаш е било саксия — отбеляза Карлсон. — А всъщност е само малко чиста водица.

Дребосъчето затвори с трясък прозореца. Не искаше Карлсон да хвърля долу повече неща.

— Мисля, че така не бива да се прави — каза той сериозно. Ала Карлсон прихна да се смее. Той закръжи около лампата, като гледаше присмехулно Дребосъчето отгоре.

— Мисля, че така не бива да се прави — започна той да имитира Дребосъчето. — А, според теб, какво трябва да се прави в такъв случай? Може би да се изхвърли кесията, пълна с развалени яйца? И това ли е някоя от странните приумици на майка ти?

Той полетя към Дребосъчето и тупна пред него на земята.