Астрид Линдгрен - Ето го отново Карлсон от покрива

— Но ти не тъгувай, Дребосъче — обърна се към него бащата, — мама, ти и аз също ще заминем.

И той съобщи голямата новина. Майката отишла в туристическото бюро, за да поръча билети за пътуване по море с точно такъв параход, какъвто Дребосъчето беше видял във вестника. След една седмица щяха да потеглят и цели четиринайсет дни щяха да обикалят с белия кораб всевъзможни пристанища и градове.

— Нали ще бъде весело? — попита го майката. А после и бащата.

Накрая Босе и Бетан също попитаха:

— Нали ще бъде невероятно весело, Дребосъче?

— О, да — съгласи се Дребосъчето и почувствува, че може би наистина ще бъде весело. Но той смътно усещаше, че нещо не е наред, и веднага схвана кое е то: Карлсон! Как би могъл да остави Карлсон сам тъкмо сега, когато приятелят му има истинска нужда от него? Дребосъчето беше мислил по този въпрос, докато заличаваше следите от голямото наводнение. Макар че Карлсон не беше никакъв шпионин, а само Карлсон, пак можеха да му се случат ужасни неща, ако хората започнеха да го преследват, за да спечелят 10 000 крони. Кой знае до какво биха прибягнали — може би щяха да сложат Карлсон в клетка в Скансен 1 1 Скансен — голям увеселителен парк със зоологическа градина в Стокхолм — Б. пр. или пък да измислят друго ужасно нещо. Във всеки случай нямаше да го оставят да си живее в къщичката на покрива, по това не можеше да има и съмнение.

Затова Дребосъчето реши да си остане у дома и да бди над Карлсон. Той обясни това много ясно, както си седеше край масата и дъвчеше котлета си.

Босе се разсмя.

— Карлсон в клетка в Скансен… вай, вай! Я си представи, Дребосъче, че отидеш там с твоите съученици, обикаляш парка, разглеждаш животните и четеш табелките пред всяка клетка. Прочиташ: бели мечки, лосове, вълци, бобри и Карлсон.

— Шт — обади се Дребосъчето. Босе се закикоти.

— „Карлсон — това животно не бива да се храни“ Помисли си колко ще се разсърди Карлсон, ако напишат подобно нещо на табелката му.

— Ама че си глупав — ядоса се Дребосъчето наистина!

— Но, Дребосъче — възрази майка му, — ако ти не искаш да дойдеш с нас, и ние не можем да заминем, нали разбираш?

— Как да не можете да заминете — Карлсон и аз ще домакинствуваме заедно.

— Ха-ха — разсмя се Бетан, — и ще потопите цялата къща във вода, нали? И ще изхвърлите всички мебели през прозореца?

— Ама че си глупава! — каза Дребосъчето. Обичайната приятна атмосфера край масата за вечеря не можа да се възцари. Въпреки че Дребосъчето беше добро и мило момченце, понякога се проявяваше като много упорит. Сега беше непреклонен и не желаеше да се вслушва в никакви увещания.

— Но, мое малко момче — подхвана бащата, обаче не можа да се доизкаже, защото в същия миг се чу шум откъм пощенската кутия 2 2 В Швеция пощенските кутии се намират от вътрешната страна на вратите на апартаментите и писмата се пускат в тях през цепнатината на самата врата. Б. пр. . Бетан веднага скочи от масата, без дори да поиска разрешение, защото чакаше писма от разни дългокоси момчета. Затова бързаше да излезе първа в антрето. И наистина в кутията имаше писмо, но то не беше за Бетан от някое дългокосо момче… а точно обратно. Писмото беше до бащата от чичо Юлиус, който изобщо нямаше коса.

— Когато човек яде, трябва да му е приятно — заяви Босе, — и тогава не бива да пристигат писма от чичо Юлиус.

Този чичо беше далечен роднина на бащата и веднъж в годината идваше в Стокхолм, за да посети своя лекар и да гостува на семейство Свантесон. Чичо Юлиус не искаше да живее в хотел, защото било много скъпо. А всъщност беше тъпкан с пари, които обаче пазеше извънредно грижливо.

Никой в семейство Свантесон не се радваше особено на посещенията на чичо Юлиус, а бащата най-малко от всички. Но майката винаги казваше:

— Ти си му единственият сродник и на мен ми е жал за него. Трябва да бъдем любезни към клетия чичо Юлиус.

Тя казваше това, въпреки че клетият чичо Юлиус при своите посещения в дома им непрекъснато гълчеше децата й, мърмореше против храната и се оплакваше от абсолютно всичко и тогава между веждите на майката се появяваше бръчка и щом чичо Юлиус прекрачваше прага, тя ставаше също така мълчалива и чудата като бащата. А Босе и Бетан направо изчезваха и почти не се прибираха в къщи, докато чичо Юлиус не си заминеше.

— Единствен Дребосъчето е малко по-любезен към него — повтаряше майката. Но дори и на Дребосъчето му омръзваше и когато последния път чичо Юлиус им беше на гости, момчето го нарисува в своето блокче и написа отдолу: „Той е глупак“.