Арнет Лем - Продадена принцеса

— Ш-шт!

Тя размаха ръце напосоки в мрака и изпита моментно удоволствие, щом успя да стовари върху му солиден юмрук.

Непознатият изруга и притисна ръцете към тялото й, после я претърколи, като я омота в завивките. Мъжът нахлузи на главата й мека вълнена качулка и я притегна леко около шията. После я вдигна на ръце и я преметна през рамото си.

Завързана като гъска, приготвена за клане, Меридийн се люлееше и друсаше безпомощно при всяка крачка, която той правеше. Но накъде? Къде я отвеждаше и защо?

Тя се изви и се опита да освободи ръцете си, но не успя. Започна да рита и да се гърчи. Мъжът не й обърна внимание. Хватката му беше силна, но не чак толкова, че да я нарани. Ако смяташе да я насили, явно бе решил да го направи някъде другаде през свободното си време.

Но защо точно нея? Тя вече не беше важна особа. Легендата за принцесата беше един забравен обичай. Дори самата Меридийн знаеше малко за това, което й се полагаше по рождение.

В манастира имаше по-привлекателни момичета, богати девойки от знатни фамилии, с достатъчно пари, за да платят откуп или със земи, които да привлекат кандидати за женитба.

Изведнъж истината просветна в ума. Меридиан не знаеше дали да се смее или да плаче. Този разбойник я беше взел за някоя от богатите наследнички, които наричаха абатството Скарбъроу свой дом. Трябваше да му обясни, че бе сгрешил. След това щеше да му се изсмее в лицето.

По страните й се стичаше пот, а гърлото й се напрягаше за глътка въздух. Ако продължаваше да се бори щеше да се задуши, така че Меридийн спря и се ослуша. Чуваше се само приглушеният звук на дишането му.

Няколко секунди по-късно чу познатото скърцане на задната врата. След това непознатият я вдигна високо върху гърба на пръхтящ, неспокойно пристъпващ кон. Ръката му я притисна към седлото и конят тръгна напред.

При първа възможност да говори щеше да съобщи на този грубиян каква глупава грешка бе сторил. Каквато й печалба да очакваше за подлостта си, нямаше да получи и пукната пара, защото никой нямаше да плати откуп за Меридийн Макгиливри. Самата идея беше смехотворна. Народът на Шотландия я бе изоставил.

Искаше й се да разпори този грубиян от горе до долу и ако не я върнеше незабавно, щеше да го стори.

Мина сякаш цяла вечност, преди да долови миризмата на морето. Мъжът отново я вдигна и я понесе на ръце. Щом той премина по някаква дъска, стъпките му отекнаха глухо. Чуваха се крясъците на чайки в нощта.

След кратко спускане по стълба, Меридийн бе оставена върху нещо меко. Дано да не беше легло. Дано не възнамеряваше да я насили, преди да е успяла да му обясни грешката.

Лекото полюляване потвърди предположението й за това, къде се намират. На кораб. С разтуптяно сърце тя се освободи от одеялото и смъкна качулката от главата си.

Той я бе завел в малка каюта. Той.

Похитителят й стоеше с гръб към нея. Нищо чудно, че я бе носил с такава лекота. Беше висок и як като столетен дъб. Носеше дълго черно наметало и ботуши, украсени с древни шотландски символи. Като дете Меридийн се бе учила да рисува същите тези шарки.

В главата й се надигна един спомен — образ на млад мъж, на босоног момък, който се бе държал като принц и й бе обещал да стане достоен за нея.

Прониза я странно усещане.

Като засили пламъка на фенера, той се обърна към нея.

— Меридийн.

Тя ахна от изненада. Тези дълбоки, кафяви очи, този пламтящ поглед и приковаващи мъжествени черти можеха да принадлежат само на един човек — на нейния съпруг, Ривъс Макдъф.

Главата й се замая и тя притисна ръце към гърдите си, за да потисне треперенето.

Той свали наметалото си и карираната му дреха, оцветена в червено, синьо и зелено, й подсказа нещо друго, също тъй немислимо. Синът на месаря се бе провъзгласил за крал на Хайлендс и сега бе дошъл за своята кралица.

Не искаше изобщо дори да мисли за това и не смяташе да играе каквато и да е роля в шотландската политика, така че с лекота си придаде безразличен вид.

— Закле се да обединиш клановете. А сега отправяш към баща ми претенции за хайлендската корона.

Светлината на фенера проблесна в русата му коса и й придаде оттенък на слънчеви лъчи.

— Да. Повечето от клановете го изоставиха. Той разори хората си, за да плаща на наемната армия.

За нея Шотландия значеше лукавство, предателство и земя, осеяна с трупове. Шотландия значеше изплашени момичета, чиито бащи ги биеха, а после слугите тровеха. Единствено английският манастир бе предложил на Меридийн убежище и я бе спасил от спомените за ужасяващото шотландско наследство. Манастирът й бе предложил храна и топлина. Бе я предпазил от глада и студа.