Арнет Лем - Продадена принцеса

— Да не си си глътнал езика? — рече кралят на Англия.

— Не, Ваше Величество — Ривъс погледна краля в очите. — Обаче принцесата е сгодена за наследника на граф Мори. Баща й иска да се съюзи с него.

Едуард Плантагенет с въздишка почеса сивата си брада.

— Този избор не отговаря на плановете ми за бъдещето на Шотландия. Бракът между вас двамата ми допада.

— Не! — изстена червенокосата слугиня.

— Вън!

Заповедта на краля я накара да пребледнее. Ръцете й трескаво се опитваха да отворят вратата и когато накрая успя, тя се втурна навън.

— Нещастни, високомерни шотландци — промърмори той.

— Но аз не мога да стана крал на Хайлендс — заяви Ривъс. — Аз съм син на месар.

— Точно така — дяволито кимна кралят, явно извънредно доволен от себе си. — И още сега ще се ожениш за това момиче.

Нима кралят не виждаше окаяното състояние на принцесата?

— Нея я боли, Ваше Величество.

— Разбира се, че я боли — извика той, достатъчно силно, та да го чуе чак епископът на Неърн. — Глупавият й баща предпочете да я пребие от бой, вместо да я види омъжена за теб. Какво ще кажеш, Ривъс Макдъф, за тази жестокост?

Малките й, блестящи като перли зъби, се бяха впили в долната й устна. Плоските й гърди се разтърсваха от ридания, които се мъчеше да овладее. Въпреки това момичето държеше брадичката си вдигната високо, а гърба изправен.

Принцесата на Инвърнес! Тук. Седнала толкова близо до Ривъс Макдъф, че той можеше да почувства топлината й.

Изпълни го страхопочитание. Годините на подчинение на властващите Макгиливри определяха състоянието му.

— Но баща й е крал на Хайлендс.

— Кътбърт Макгиливри е крал на нищото. — Сините очи на Плантагенет се разшириха. Кралят сви десница в юмрук и я сложи върху гърдите си. — Сега аз властвам тук и ако смъртта, която си видял не е достатъчна, кълна се в свети Джордж, ще поведа отново хората си в бой.

Старите хора смятаха, че Англия може да завладее крайбрежието на Шотландия, но че никога не може да установи властта си над Хайлендс. Ривъс си помисли за просмуканото с кръв бойно поле, простиращо се само на един час езда от тях. Навсякъде край тях се виждаха доказателства за мощта на Англия. Телата на много хайлендци бяха струпани на високи купи и чакаха факлата, която да запали кладите. Отсечените глави на дузина старейшини на кланове стърчаха, набучени на копия край вратите на града.

Ривъс потрепери при мисълта за това, как се пропиляваше човешки живот и шотландско достойнство. Дали принцесата изпитваше същото? Изглеждаше така вглъбена в себе си, че Ривъс не можеше да разгадае чувствата й. Къде ли бяха роднините й?

— Къде е баща й? — попита той.

— Оттегли се — изръмжа кралят. — Отиде там, където е мястото на всички страхливци. И така. Още днес се връщам в Англия, но ти заповядвам да вземеш това момиче за своя жена и да държиш този замък в мое подчинение.

Идеята да се ожени за легендарната принцеса на Инвърнес изглеждаше напълно невероятна за Ривъс Макдъф. Управлението на замъка Олдкеърн не породи възражения. Така че Ривъс каза първото, което му дойде наум:

— Но тя е слаба като агне.

Едуард Плантагенет се изсмя и подметна:

— А пък аз се обзалагам, че ти си невинен също като нея. Да не са се свършили мераклиите моми в Елджиншър?

Намекът, относно мъжествеността му го засегна повече, отколкото Ривъс можеше да понесе. Той изду гърди и рече:

— Можех да имам дъщерята на коларя.

— Ривъс — прошепна принцесата, — не го оставяй да те подбуди към непокорство.

Кралят се изсмя и посегна към високата чаша с ейл.

— Може би в тебе има скрит огън, синко — той вдигна чаша в подигравателна наздравица, след това се обърна и излезе от стаята. Вратата се затвори зад гърба му, но гласът му се чуваше ясно. — Извикайте свещеник. Принцесата на Инвърнес ще се венчае със сина на месаря.

В залата избухна смях.

Вцепененият от напрежение Ривъс взе ръката на момичето. Беше хладна, малка и мека.

— Моля да ми простиш, принцесо.

— Не е твоя вината, Ривъс.

Гласът й, макар и слаб, прозвуча като пролетен вятър, шумящ в клоните на офиките. Тя вдигна глава към него и го погледна открито със зелените си очи. Ривъс нямаше думи да опише красотата й. Още от люлката бяха й угаждали и се бяха грижили за възпитанието й. Тя никога не бе спала на влажна постеля.

Очите й се плъзнаха по износената му дреха и закърпените чорапи.

— Знаеш, че ние сме само пионки.

— Пионки ли?

— Като ме омъжва за теб, английският крал се опитва да сложи край на легендата за принцесата на Инвърнес. Синът на един касапин не може да властва над Хайлендс.