Арнет Лем - Продадена принцеса

Броуди също спря коня си.

— Не можете.

Меридийн погледна към Уилям, но той извърна глава. Разбра, че брат й бе помогнал на Ривъс да я измами. Само Глени Форбс срещна погледа й. Ето защо Ривъс винаги караше Съмърлед да командва Форбсови. Младият Маккуин бе преминал през битка, но не бе устоял на очите на Меридийн, когато се бяха срещнали за последен път. Срамът го бе накарал да си играе с бойните си гривни, вместо да погледне Меридийн в очите и да я излъже. Сим се бе засрамил от нея. Коунал се бе държал непривично смело, а Сайбил се бе разгневила на странното поведение на мъжа си.

Но най-лошо от всичките им действия бе държанието на Ривъс към Меридийн. О, да. Той бе намислил да я изключи от надигащия се конфликт. За негово нещастие не бе преценил, че тя също се чувстваше отговорна за запазването на мира в Хайлендс.

Баща й се бе заклел да сложи край на легендата за принцесата. Със злите си дела той бе убедил за известно време Меридийн да стори същото. Но сега тя искаше да запази наследството си и да бъде достойна за жените, които векове наред се бяха жертвали, за да запазят хайлендския мир.

— Глени — подвикна тя, — ще ми помогнеш ли да науча Ривъс Макдъф, че жена му не е крехко цвете?

— Аз… ъ-ъ… — напълно объркан, той с мъка овладя коня си.

— Ще ме подкрепиш ли, за да му покажем, че не е правилно да се подценява принцесата на Инвърнес? — настоя тя.

Изведнъж той се превърна в истински воин. Изправи се на седлото си.

— Да, милейди. Върни се, Броуди! Всички Форбс, при мен! — изкомандва той.

Обкръжен от Глени и роднините му, Броуди нямаше друг избор.

— Този грях е твой, момче.

Глени изпъчи гърди, а очите му се присвиха уверено.

— Не беше правилно Ривъс да я отпраща. Мястото на принцесата е в Шотландия.

Уилям приближи коня си до този на Меридийн.

— Тя трябва да се върне, шерифе — дрезгаво рече той. Погледна към Меридийн и добави: — Меридийн е единственият ни шанс. Събери смелост, сестричке моя, и помни, че ще искаш короната от едно чудовище, което е заповядало смъртта ти.

Меридийн дръпна юздите и насочи коня си обратно към дома.

На следващия ден по залез слънце се изкачиха на хребета на хълма, надвиснал над замъка Олдкеърн. В ниското се виждаше добре въоръжена армия, разположена покрай външната му ограда. Един пряпорец с герба на баща й подсказа на Меридийн всичко, което искаше да знае.

Повика Броуди и му обясни какво трябва да направи.

— О, не, милейди. Прекалено опасно е. Ако шпионите на баща ви надушат, че…

— Знам пътя към задната врата, Броуди. Веднъж вече съм го използвала. Няма отново да падна в ръцете на този звяр.

Очите му блестяха като злато от светлината на залязващото слънце.

— Тогава вземете с вас Глени или Уилям.

Меридийн отново избра дързостта, за да го разколебае.

— Със същия успех мога да поведа пред себе си знаменосец, който да оповестява пристигането ми.

— Но те могат да ви помислят, че сте някоя от жените в обоза и ще се отнесат към вас по съответния начин.

Беше готова да се държи като истинска лека жена, за да се добере вътре.

— Тогава ще им кажа, че съм болна от френската шарка.

Броуди извърна глава, но устните му се извиха в насмешка.

Меридийн сграбчи лакътя му.

— Не се тревожи, Броуди. Аз съм принцесата на Инвърнес. Все пак, дай ми жълтия си шарф, за да скрия цвета на косата си.

Без да престава да мърмори в израз на несъгласие, Броуди направи както тя искаше.

— Тогава вървете тихо и внимавайте. — Той й подаде една кама, мушната в кания. — Използвайте я бързо и се целете тук. — Той очерта линия напреки на гърлото си. — Ножът е по-остър от бръснач.

Меридийн преглътна с мъка при мисълта, че можеше да отнеме нечий живот, та дори и за да запази своя. Но трябваше поне с това да успокои шерифа. Тя кимна и мушна ножа в ръкава си.

— Освен това трябва да заобиколите езерото — настоя той, като й посочи мястото. — Сигурно поят конете си там. Направете голям кръг на юг, но не излизайте от сянката на гората, докато не падне нощта.

След една последна прегръдка с брат си и кратка молба към Господ да пази Уилям, Меридийн покри косата си с шарфа. След това придърпа качулката на наметалото си й навлезе в гората, където щеше да изчака мрака.

— Вземи — Елизабет Гордън, пратеничката на Робърт Брус, подаде една халба с ейл на Ривъс. — Това е най-доброто пиво в цял Хайлендс.

Стояха на върха на по-новата от квадратните кули на замъка Олдкеърн. Външната стена бе обрамчена с палатки и лагерни огньове. Овцете и говедата бяха прибрани във вътрешния двор, а селото бе изпълнено с хора от близките ферми.