Защо направи това в ситуация, вече не съвсем благоприятна за него? Може би не искаше — от гордост — да признае дори пред себе си поражението, може би особено го беше засегнало това, че ми е приписал ясно разбиране, каквото нямах. Сигурно не го е направил от страх; не вярвам да се е боял, че случайно ще минем през пролуката. Тази възможност въобще не фигурираше в неговите сметки; фактът, че Куин успя да ни изведе от нея — да, това беше чиста лотария…
Ако беше укротил своето желание да ми отмъсти — та аз го направих смешен в собствените му очи, щом като моята тъпота беше взел за проницателност, — той не рискуваше много; е какво, просто щеше да стане на моето — със своето поведение и недисциплинираност Калдер би доказал моята правота — но тъкмо това не искаше, именно с това не можеше да се примири. Предпочиташе всичко друго, само не това…
И все пак е странно, защото сега разбирам много добре неговото поведение и съм все така безпомощен, когато се опитам да обясня своето. В състояние съм да възпроизведа логически всяка негова стъпка, а не мога да обясня собственото си мълчание. Ако кажа, че бях просто нерешителен, значи да заобиколя истината. И какво всъщност се случи? Задействува се интуицията? Предчувствието? Нищо подобно! Просто тази възможност, подхвърлена от аварията, ми заприлича много на игра с белязани карти — мръсна игра. Не исках нито такава игра, нито такъв съдружник, а Калдер щеше да ми стане съдружник в момент, в който — издавайки заповеди — като че ли одобрявах възникналата ситуация, признавах участието си в нея. Не можех да се реша нито на това, нито на заповед за връщане, за бягство, тя би била най-правилна, но как после щях да я мотивирам, след като всичките ми възражения и съмнения се раждаха от смътни представи за някаква нечестна игра… съвсем нематериални, непреводими на конкретния език на космонавигацията. Само си представете: Земята, някаква комисия за разследване, и аз, който говоря, че не съм изпълнил поставената задача, макар че, според мен, е била технически осъществима, защото съм подозирал първия пилот в такъв саботаж, който трябва да ми улесни дискредитирането на част от командата… Нима не би прозвучало като безотговорно празнословие?
Затова аз протаках — от объркване, от чувство на безпомощност, дори на отвращение, а с това мълчание му давах — така ми се струваше — шанс за реабилитация: можеше да докаже, че подозрението в умишлен саботаж е несправедливо; достатъчно беше да се обърне към мен за заповед… Човек на негово място несъмнено щеше да постъпи така, но първоначалният му план не е предвиждал такава молба. Сигурно поради това му се е струвал по-чист и елегантен: аз трябваше сам, без нито една дума от негова страна, да приведа в действие екзекуцията над себе си и своите другари. Нещо повече: трябваше да го принудя към определени действия — при това сякаш въпреки неговите по-добри познания, въпреки волята му; вместо това аз мълчах. Така че в последна сметка нас ни спаси, а него погуби — моята нерешителност, моята пипкава „порядъчност“ — тази човешка „порядъчност“, която той така безгранично презираше…
© 1968 Станислав Лем
© Огнян Сапарев, превод от полски
Stanisław Lem
Rozpraawa, 1968
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Сканиране и разпознаване: Виктор, ноември 2004
Библиотека „Фантастика“ №6
Станислав Лем
„Приключенията на звездния навигатор Пиркс“
Преведе от полски Огнян Сапарев
Редактор Стоянка Полонова
Коректор Мария Стоянова
Полска. II издание. ЛГ VI. Тематичен N 23
95364 22312
Излязла от печат на 20. VIII. 1981 година.
УИК 14,21. Цена на книжното тяло 1,56 лева. Цена 1,64 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981
Съдържание:
[[1552|Условен рефлекс]]
[[1553|Разследване]]
[[1551|Ананке]]
Stanislaw Lem
OpowieSci о pilocie Pirxie
Czytelnik Warszawa 1973
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1553]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:41
Стартов двигател. Бел.пр.
Чрез позволеното и непозволеното. Бел.пр.
Разделяй и владей (лат.). Бел.пр.