Станислав Лем - За невъзможността на живота

Задължен съм на проф. Б. Коуск за няколкото изключително приятни часове от моя живот, прекарани в четене на неговия труд „Де импосибилитате вите“ („За невъзможността на живота“). В него се излагат възгледи, които по определен начин се отдалечават от ортодоксалната наука: наред с това обаче няма дори и следа от умопобъркване. Неговият труд се намира на половината път между едното и другото в онази преходна зона, където няма нито ден, нито нощ, а разумът, разслабвайки пътищата на логиката, не ги разкъсва така, че да се изпадне в безсмислено дърдорене.

Професор Коуск е написал изследване, което доказва, че са налице две взаимно изключващи се възможности: или теорията на вероятностите, върху която се базират естествените науки, е в своята основа невярна, или пък целият свят на живото начело с човека не съществува.

Бенедикт Коуск започва с откритието, че теорията на вероятностите е неточен инструмент. Понятието вероятност ние използуваме, когато не знаем нещо със сигурност. Вероятността сякаш е бастунчето на слепеца, с което той опипва своя път. Ако той би виждал, това бастунче би било излишно; ако пък залагащият на надбягвания би знаел кой кон е най-бърз от всички, той не би се нуждаел от теорията на вероятностите.

Вероятността се проявява само там, където нещо все още не е станало. Така говори науката. Но всеки разбира, че двата сплескали се един в друг куршуми на дуелиращите се, както и вашият зъб, счупил се от пръстена, случайно изпуснат от вас в морето преди шест години и погълнат именно от ядената от вас риба, както и сонатата от Чайковски, изсвирена в попадналия под шрапнелен обстрел склад с кухненски съдове, тъй като шрапнелните парченца удряли големите и малки тенджери именно така, както това изискват нотите, са събития, които ако станат, биха били изключително неправдоподобно явление.

Теорията на вероятностите, твърди проф. Коуск, е в състояние да каже колко пъти е необходимо да се повторят дуелите, да се изгубят пръстени и да се стреля по тенджери, за да настъпят изброените по-горе удивителни събития. Всичко това обаче са глупости. За да се случи нещо твърде невероятно, съвсем не е необходимо съвкупността от явления, към които то принадлежи, да представлява една непрекъсната серия. Да предположим, че хвърля наведнъж десет монети. Шансът всичките десет монети да паднат само с тура или пък само с ези нагоре възлиза само на 1:1024. Но аз съвсем не съм длъжен да ги хвърля 1024 пъти, за да може вероятността и десетте монети да се обърнат само с тура или само с ези нагоре да бъде равна на единица. Винаги мога да кажа, че моите опити са продължение от експеримент, в който влизат всички минали случаи на хвърляне на десет монети наведнъж. Подобни опити в продължение на последните пет хиляди години от историята на Земята би трябвало да са неизброимо много и аз мога да се надявам, че всички монети ще паднат нагоре с тура или с ези още от първия път.

От научна гледна точка е напълно безразлично дали някой ще подхвърля монетите така, че това да протича в непрекъсната серия, или пък тая работа от време на време ще се прекъсва, за да може той да изяде в почивката едни кнедли, или пък да обърне една чашка. Или пък дали с тази работа ще се занимава не един и същ човек, а всеки път различен и не в един ден, а да кажем всяка седмица или всяка година, за разпределянето на вероятността това няма ни най-малко значение. Десетте монети са били хвърляни още от финикийци, седящи върху овчи кожи, и от гърците, изгорили Троя, и от галите, и от турците, и от тези търговци, които са търгували с деца през десетия кръстоносен поход, и от Ричард Лъвското сърце, и от Робеспиер, и от още десетки хиляди други любители и това съвсем не е толкова важно. Поради това ние, хвърляйки монетите, можем да смятаме, че съвкупността е изключително голяма и нашите шансове да обърнем едновременно десет пъти тура или десет пъти ези са просто огромни! „Опитайте се — казва проф, Коуск, — опитайте се, хвърлете! Ще видите какво ще се получи от това!“

След това проф. Коуск предприема обширен мислен експеримент, отнасящ се не към някакви си хипотетични явления, а към онова, което е част от неговата собствена биография. Да преповторим след него накратко най-интересните моменти от този анализ.

Някой си военен лекар изхвърлил по време на Първата световна война от операционната една медицинска сестра за това, че тя влязла по погрешка именно през вратата, която водела в операционната, където той правел в момента операция. Ако медицинската сестра би била по-добре запозната с болницата, тя не би сбъркала вратата на превързочната с тази на операционната, а ако не би влязла в операционната, хирургът не би я изхвърлил навън. Ако той не би я изпъдил, то не би бил принуден да се извини на медицинската сестра, не би се влюбил и не би се оженил за нея. А поради това и професор Бенедикт Коуск не би се появил на белия свят като дете именно на тази съпружеска двойка.