Станислав Лем - За невъзможността на живота

Ясно е — казва професор Коуск, — че през 1900 година само луд би сметнал подобни неща за вероятни дори само отчасти. Независимо от това всички тези неща се осъществиха. Ако по такъв начин е станало само едно неправдоподобно нещо, защо подобен порядък би трябвало изведнъж да се измени така, че занапред да се изпълняват вече само онези неща, които ние смятаме за вероятни, правдоподобни и възможни? Предсказвайте бъдещето както ви се иска — обръща се той към футуролозите, но не основавайте своите предсказания върху изчисляването на максималните шансове…

Внушителният труд на професор Коуск без съмнение заслужава признание. Обаче ученият е направил в своя познавателен хазарт грешка, която се изтъква от професор Бедржих Върхличка в неговата обширно критична статия. Професор Върхличка твърди, че зад фасадата на изграденото от Коуск се скрива „метафизичното изумление пред самия факт на съществуването“, което би могло да бъде облечено в думите: „Защо аз съществувам именно сега, именно в това тяло, именно като това, а не като друго лице? Защо не съм бил никой от милионите хора, съществували по-рано, и няма да бъда никой от онези, които някога ще се родят?“ Ако дори се допусне, че в такъв въпрос има някакъв смисъл — казва проф. Върхличка, — то той няма нищо общо с физиката.

Оценявайки своите шансове за появяването си на бял свят, проф. Коуск отвежда себе си и читателите по лъжлив път. Проф. Коуск предполага, че на въпроса: „Какви условия трябва да бъдат спазени, за да мога аз, Коуск, да се родя?“, физиката ще отговори: „Условия, крайно невероятни физически.“ Всичко това не е истина. Въпросът всъщност би трябвало да звучи: "Както виждам, аз съм жив човек, един от милионите хора. Би ми се искало да узная с какво всъщност аз се отличавам физически от всички други хора (живели, живеещи и такива, които ще живеят), та не съм бил нито един от тях, не съм нито един от тях, но съм именно аз и сам казвам за себе си „аз“? И така, физиката отговаря на този въпрос, без да се позовава на теорията на вероятностите: тя заявява, че от нейна гледна точка между задаващия въпроса и всички останали хора няма никаква физическа разлика. Затова изводът на Коуск не засяга и не нарушава теорията на вероятностите: той няма нищо общо с нея!

Тази пълна противоположност във възгледите на двама знаменити мислители води рецензента до най-дълбоко смущение.

© 1971 Станислав Лем

Stanisław Lem

De Impossibilitate Vitae, 1971

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Сканиране и разпознаване: Неизвестен

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1554]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:41