Станислав Лем - За невъзможността на живота

Но гувернантката се свързала с някакъв си треторазреден тенор от оперетата, генерал-полковник Пърхл я отстранил от дома си, загубил симпатиите си към всичко френско и армията си останала със старата лицензия.

Вторият конкурент на доктора, капитан Мисня, заболял на италианския фронт от възпаление на белите дробове. Ако професор Флеминг беше изобретил своя пеницилин не през 1940, а, да кажем, през 1910 г. Мисня би бил излекуван от възпаление на белите дробове и шансовете за появяването на бял свят на проф. Коуск поради това биха се намалили изключително много. И така хронологичността на откритията в областта на антибиотиците изиграла голяма роля в появяването на проф. Б Коуск.

Третият конкурент бил солиден търговец на едро, но не се харесвал на момичето. Четвъртият кандидат за нейната ръка имал огромни дългове, надежда да ги изплати от зестрата, а така също и необикновено богато минало. Цялото семейство заедно с девойката и конкурента отишло на една благотворителна лотария на Червения кръст, а тъй като на обяд имало зрази по унгарски, бащата на девойката получил толкова силни киселини, че излязъл от павилиона, където всички слушали военната музика, и изпил една наливна бира. Около бъчвата с бирата той се срещнал с един приятел от ученическите си години. Той чрез своята годеница знаел за миналото на претендента и годежът, почти вече решен, бил разтрогнат безвъзвратно. Ако обаче бащата не би ял зрази по унгарски, не би отишъл да пие бира, не би срещнал своя училищен приятел и сватбата не би се забавила много. Излишъкът от червен пипер в зразите на 19 май 1916 г. спасил живота на професор Б. Коуск.

Що се отнася до хирурга Коуск, той с чин батальонен лекар се върнал от плен и започнал да се сватосва. Злите езици му донесли за блажената памет на капитан Мисня, който като че ли имал сериозен роман с девойката. Хирургът Коуск вече бил готов да разтрогне своя годеж с нея, но до разрив не се стигнало благодарение на разговора, който станал между младия хирург и неговия дядо, старец с изключително прогресивни убеждения. Той признал, че е много лесно да завъртиш главата на млада девойка особено ако носиш мундир и се позоваваш на постоянно заплашващата войника смърт.

Ако този либерал би умрял, преди да навърши 80 години, то сватбата не би се състояла. До каква степен ежедневният студен душ, продължавайки живота на дядото, е увеличил шансовете за появяването на бял свят на проф. Б. Коуск, очевидно не е възможно да се изчисли.

Нека отчетем сега, че до момента разглеждахме картината във връзка с вероятността да се роди професор Коуск, допускайки, че и двамата му родители са съществували, и намалявахме вероятността за това раждане по пътя на вкарването на твърде неголеми, абсолютно вероятни изменения в постъпките на бащата или на майката на професор Коуск и измененията, предизвиквани от поведението на трети лица (генерал Брусилов, французойката-гувернантка, генерал майор Пърхл, император Франц-Йосиф, ерцхерцог Фердинанд, братя Райт, отоларинголога на Марика и т.н.). Точно същият вид разсъждения могат да бъдат приложени и към появяването на бял свят на медицинската сестра, оженила се за хирурга Коуск.

По същия начин безброй много събития са обусловили появяването на бял свят на нейните родители, дядовци, прадядовци и т. н.

Но аналогични разсъждения могат да бъдат отнесени също така и към онези предци на рода Коуск и на рода на медицинската сестра, които въобще не са били хора. Първият палеопитек се срещнал със своята дама под едно евкалиптово дърво, което растяло там, където сега в Прага се намира Мала Страна.

Обаче този евкалипт би могъл да расте по четвърт метър по-далече; тогава дамата, която бягала от настигащия я палеопитек, не би се обърнала, спъвайки се в неговия дебел корен, и би успяла да се изкатери на дървото. От това е ясно, че шансовете за съществуването на Б. Коуск зависят и от разпределянето на евкалиптите върху територията на сегашна Прага преди около 349 хиляди години. Тези евкалипти израсли там поради това, че голямо стадо мамути, след като се наяло с евкалиптови семена, пило притежаващата очистителни свойства вода на Вълтава. Ако тази вода не би била замърсена с примеси на сяра, то мамутите нямаше да получат от нея разстройство, нямаше да наторят евкалиптовата горичка върху полето на днешна Прага и тогава мадам Палеопитек не би се спънала, бягайки от кавалера, и не би възникнало съчетанието от гени, придало на моминското лице усмивката на Мона Лиза, което всъщност прелъстило младия хирург. Необходимо е обаче да се отчете, че примесите във водата на Вълтава се появили около два и половина милиона години пр. н. е. благодарение отделянето на серни газове от допноюрските мергелови пластове, свързано със земетресенията, предизвикани от падането на метеорит с маса от порядъка на един милион тона. Ако не би бил метеоритът, паднал преди два и половина милиона години, то и професор Коуск не би могъл да се роди.