Станислав Лем - За невъзможността на живота

Професор Коуск насочва вниманието ни върху лъжливото заключение, което някои са склонни да правят от неговите изводи. Според тези хора от гореказаното следва, че уж целият Космос е нещо като машина, построена и действуваща така, че професор Коуск да може да се роди. Това, разбира се, е абсурд. Нека си представим, че някой би поискал да изчисли шансовете за появяването на Земята милиони години преди нейното възникване. Той няма да е в състояние да каже ясно какъв вид планетогенни вихри ще образуват ядрото на бъдещата Земя, няма да може да определи нито нейната бъдеща маса, нито химическия й състав със задоволителна степен на точност. Независимо от това, той, опирайки се върху сведенията от астрофизиката, знанията от теорията за гравитацията и теорията за строежа на звездите, ще предскаже, че Слънцето ще има планетно семейство и сигурно сред другите планети около него ще се върти планета №3 (ако се смята от центъра на системата) и именно тази планета трябва да бъде призната за Земя, дори ако тя за разлика от предсказанието изглежда иначе, тъй като е по-тежка от Земята с 10 билиона тона, или има две малки луни вместо една по-голяма, или пък е превърнала в океани по-голям процент от своята повърхност. Въпреки всичко това, както и преди, това би било планетата „Земя“.

В замяна на това, ако професор Коуск, предсказан от някого половин милион години пр.н.е. би се родил червенокожа жена или будистки монах, то той очевидно не би бил „професор Коуск“, макар че може би би бил все още човек. Такива обекти като Слънцето, планетите, облаците и камъните съвсем не са уникални, затова пък са уникални всички живи организми. Всеки човек по този начин сякаш е главната печалба в една лотария, и то такава, при която се печели една съдба на терагигамегамултицентилиони. Защо ние не долавяме ежедневно цялата астрономически чудовищна нищожност на шансовете за собственото си и чуждо появяване на бял свят? Затова, отговаря професор Коуск, защото даже всичко, онова което става по най-свръхестествен начин, става, ако то става! А така също и защото в обикновената лотария ние виждаме много непечеливши билети. „Ние не виждаме празните билети в лотарията на битието!“ — ни обяснява професор Коуск. Да не спечелиш в тази лотария се равнява на нераждане, а ако някой не се е родил, от него няма дори и сянка.

„Безсмислено е да се заявява, че фактът на съществуването на всяка човешка личност е твърде невероятно явление. Твърде — по отношение на какво? Без определяне на нулевата точка, началото на скалата за отчитане, определянето на вероятността и цялата значимост на вероятностния подход се превръщат в празна работа.

Изчисленията показват, че съединяването на парчетата от чашата в цяла чаша или замръзването на водата в канчето, поставено върху огъня, все пак е по-вероятно от моето раждане през XX век, ако неговата вероятност се определя от момента на появяването на стадото мамути край Вълтава.

И така, от позициите на термодинамиката съществуването на всеки човек е космически невъзможно явление, тъй като то е толкова слабо вероятно, че е непредсказуемо. Следователно или физиката се лъже, утвърждавайки универсалността на своя та теория на вероятностите, или не съществуват хора, а така също и акули, мухи, лишеи, тении, прилепи, папрати и прочие, тъй като казаното запазва силата си и при всичко, което е живо.“

Така завършва трудът „Де импосибилитате вите“, представляващ всъщност огромно въведение към втория том по дилогия. Авторът се стреми в него да ни докаже, че в историята няма никакви други факти освен съвършено невероятните от гледна точка на теорията на вероятностите. Професор Коуск поставя на прага на XX век един въображаем футуролог, снабдява го с цялата достъпна за неговото време информация и задава на този персонаж редица въпроси. Например: „Смяташ ли за вероятно, че скоро ще бъде открит сребрист метал, приличащ на оловото, който ще може да унищожи живота на Земята, ако две полукълба от този метал бъдат съединени с просто движение на ръката по такъв начин, че от тях да се получи нещо като голям портокал? Смяташ ли за възможно, че ето тази стара бричка, към която господин Бенц приспособи бръмчащ мотор от една и половина конски сили, ще се размножи толкова бързо, че от задушливата воня и отпадъчните газове денят в големите градове ще се превърне в нощ, а проблемата, къде да се постави подобен екипаж след завършване на пътуването, би прераснала до размерите на главна беда за столиците? Смяташ ли за вероятно, че благодарение принципа, по който са основани празничните фойерверки и ракети, хората в недалечно бъдеще ще започнат да се разхождат по Луната, като при това на тези разходки ще могат в същата минута да се радват, гледайки ги стотици милиони хора направо от домовете си на Земята? Смяташ ли за възможно в центъра на Европа да се появят промишлени предприятия, в които пещите да се палят с живи хора, като при това броят на тези нещастници надхвърля милиони?“