Станислав Лем - Трагедията с пералните машини

Но всички тези шумни афери избледняха пред лицето на един съвсем нов проблем. Той започна с описаната от мене някъде на друго място история за разбунтувалия се Бордови калкулатор на космическия кораб „Божидар“. Както е известно, Калкулаторът въстана срещу екипажа и пътниците на ракетата и се избави от тях, след което кацна на пустинна планета, размножи се и основа държава на роботите.

Читателите, които са се запознали с моите дневници, може би помнят, че в аферата с Калкулатора бях замесен и аз и донякъде станах причина за нейното разплитане. Но когато се върнах на Земята, разбрах, че за съжаление случаят с „Божидар“ не е единствен. Бунтовете на бордовите автомати бяха станали най-страшното бедствие в областта на космоплаването. Стигна се дотам, че само един не много любезен жест, едно малко по-силно затръшване на вратата можеше да разбунтува бордовия хладилник, както и стана с прословутия Дийп Фризър от трансгалактическия кораб „Орда Тимпани“. Дълги години капитаните от млечното плаване повтаряха с ужас името и фамилията на Дийп Фризър. Пиратът нападаше множество кораби, поразяваше пътниците със своите стоманени лавици и ледения си дъх, отмъкваше късове бекон, трупаше скъпоценности и злато и се говореше, че имал цял харем изчислителни машини, но между другото не се знаеше доколко тези и подобни на тях слухове отговарят на истината. Кървавата му корсарска кариера беше прекъсната в края на краищата от един точен изстрел на полицай от космическия патрул. Този полицай, „Констебломатик Х-17“, беше поставен за награда на витрината на Звездните дружества „Лойд“ в Ню Йорк, където стои и до ден днешен.

Когато безвъздушното пространство се изпълни с шум на битки и отчаяни призиви SOS на кораби, атакувани от електронни корсари, в големите градове добър бизнес развъртяха разни учители „Електроджицу“ и „Джудоматик“, които, въвеждайки в изкуството на самоотбраната, учеха как с най-обикновени клещи или отварачка за консерви може да се обезвреди и най-жестоката пералня.

Както е известно, чудаците и особняците не се сеят, а никнат сами по всяко едно време. Не липсват и в нашето. От техните среди се вземат особите, които провъзгласяват тези, противоречащи на здравия разум и на утвърденото обществено мнение. Някой си Катодин Мейтрейс, доморасъл философ и фанатик по рождение, основа школата на така наречените киберофили, която проповядваше своеобразна кибернетична доктрина. Според нея човечеството било създадено от Твореца със същата цел, с каквато се издига строително скеле: да послужи като средство, като инструмент за създаването на по-съвършените от него електронни мозъци. Сектата на Мейтрейс смяташе, че след като електронните мозъци са се появили, по-нататъшното съществуване на човечеството е чисто недоразумение. Тя създаде орден, чиито членове се посвещаваха на съсредоточен размисъл за електрическото мислене и приютяваха според възможностите си роботи, които се бяха проявили с нещо. Самият Катодин Мейтрейс, незадоволен от успеха на своите действия, реши да направи радикална крачка по пътя за пълното освобождаване на роботите от човешкото иго. Като се посъветва предварително с редица известни юристи, той купи за целта космически кораб и отлетя за сравнително близката мъглявина в съзвездието Рак. Сред пустинните й простори, изпълнени единствено с космически прах, той поде непозната доскоро дейност, в процеса на която избухна невероятната афера, свързана с неговите наследници.

Сутринта на 29 август всички вестници публикуваха тайнствена новина: „ПАТКОР КОСПОЛ VІ/221 докладва: в мъглявината на съзвездието Рак е открит обект с размери 520 на 80 на 27 мили. Обектът извършва движения, наподобяващи плуване брус. Продължавам обследването“.

Следобедните издания поясниха, че патрулният кораб на космическата полиция VІ/221 е забелязал на разстояние шест светлинни седмици „човек в мъглявината“. Отблизо се оказало, че така нареченият „човек“ е великан с големина няколкостотин мили, който има тяло, глава, ръце и крака, и че се движи в разредената прашна среда. При вида на полицейския кораб най-напред му помахал с ръка, а след това му обърнал гръб.

Патрулът се свързал с него по радиото без особени трудности. Тогава великанът съобщил хорово, че е някогашният Катодин Мейтрейс, че след като пристигнал преди две години на това избрано от него място, се преправил на много роботи, използвайки частично местните суровини, че по-нататък бавно и непрекъснато ще се разраства, защото така му харесва, и че моли да не му се пречи.