Станислав Лем - Трагедията с пералните машини

Конгресът счете, че е дошло време да се намеси в хаоса на свободната конкуренция със законодателен акт, но преди разискванията по него да дадат очаквания резултат, пазарът беше наводнен и от изстисквачки, на които никой не би могъл да устои, от гениални паркеточистачки и от специалния модел бронирана пералня „Стрелбоматик“. Предназначена уж за деца, които играят на индианци, след проста преработка тя можеше да унищожи с продължителен огън каквато и да е цел. По време на уличното сблъскване между бандата на Струзели и разтърсващата Манхатън шайка на Фъмс Байрон, при което Емпайър стейтс билдинг хвръкна във въздуха, от двете воюващи страни паднаха над сто и двадесет въоръжени до капаците кухненски машини.

Тогава влезе в сила законодателният акт на сенатора Мак Флейкън. По смисъла на този акт собственикът не отговаряше за незаконните действия на своите разумни машини, доколкото са станали без негово знание и съгласие. За съжаление законът отвори място за много злоупотреби. Собствениците влизаха в тайни споразумения със своите перални и изстисквачки на пране, по силата на които машините получаваха разрешение да вършат злодеяния, а изправеният пред съда собственик оставаше ненаказан, позовавайки се на закона на Мак Флейкън.

Необходимо беше законът да бъде обновен. Новият закон на Мак Флейкън и Глъмбкин признаваше на разумните машини ограничена правоспособност, главно в областта на наказателното преследване. Той предвиждаше наказания от 5, 10, 25 и 250 години принудително пране или чистене на паркет, утежнено с лишаване от смазка, както и телесни наказания, включително късо съединение. Но на практика и този закон срещна някои пречки. Например по време на делото Хъмперлсън пералнята на последния, обвинена в много нападения с цел грабеж, беше разглобена на парчета от стопанина си и пред съда беше поставена купчина проводници и бобини. След това в закона беше внесена поправка, която, известна и до днес като акт на Мак Флейкън, Глъмбкин и Рамфорни, определяше, че извършването на каквито и да е промени или поправки на електронен мозък, срещу когото е започнало следствие, се смята за престъпление.

Тогава се стигна до делото Хиндендрупъл. Неговият съдомияч обличал многократно костюмите на собственика си, обещавал на различни жени брак и измъквал от тях пари, а когато беше заловен от полицията in flagranti 1 1 На местопрестъплението (лат.). , се саморазглоби пред очите на изумените детективи. Така изтри от паметта си спомена за своето деяние и не можа да бъде наказан. Тогава се появи законът на Мак Флейкън, Глъмбкин, Рамфорни, Хмърлинг и Пиафки, според който всеки електронен мозък, който се саморазглобява, за да избегне съдебна отговорност, се предава на отпадъци.

Изглеждаше, че този закон ще възпре всички електронни мозъци от престъпни деяния, защото като на всяко разумно същество и на тях им е присъщ инстинкт за самосъхранение. Но скоро се оказа, че съдружниците на престъпните перални изкупуват техните отпадъци и ги сглобяват наново. Проектът за поправка в закона на Мак Флейкън срещу възкресяването, утвърден от комисия към Конгреса, беше провален от сенатора Гъгъншайн. Скоро след това се оказа, че сенаторът Гъгъншайн е пералня. Оттогава стана обичай да се проверяват конгресмените с удар на чук преди всяка сесия и по традиция за това се използва железен чук с тегло два фунта и половина.

По това време се стигна до делото Мърдерсън. Неговата перална машина му късала упорито ризите, смущавала със свирене радиопредаванията в целия район, правела непристойни предложения на старци и малолетни, телефонирала до различни особи и като се представяла за своя електродонор, им измъквала пари, канела уж да гледат пощенски марки паркеточистачките и пералните на съседите и вършела с тях непристойни неща, а в свободното си време се отдавала на скитничество и просия. Изправена пред съда, тя представи свидетелство от дипломирания инженер по електроника Илистър Крамфоус, удостоверяващо, че изпада в периодична невменяемост, при което започва да си въобразява, че е човек. Призованите от съда експерти потвърдиха диагнозата и пералнята на Мърдерсън беше оправдана. След като съдебното решение беше прочетено, тя извади от пазвата си пистолет „Люгер“ и уби с три изстрела помощника на прокурора, който беше поискал да й се направи късо съединение. Арестуваха я, но я пуснаха под гаранция. Съдебните органи изпаднаха в крайно затруднено положение, защото потвърдената от присъдата невменяемост на пералнята правеше невъзможно поставянето й на подсъдимата скамейка, а не можеше да се настани в съответно заведение, защото нямаше заведения за душевно болни перални. Юридическото решение на този наболял проблем се осъществи едва със закона на Мак Флейкън, Глъмбкин, Рамфорни, Хмърлинг, Пиафки, Сноумън и Фитлайс, тъкмо навреме, защото казусът Мърдерсън предизвика много силно търсене на невменяеми електронни мозъци и някои фирми дори започнаха да произвеждат подобни апарати с умишлени дефекти, едновременно в две версии — „Садоматик“ и „Мазоматик“, иначе казано — предназначени за садисти и мазохисти, а Нъдълг (който преуспяваше феноменално, след като в качеството си на първи прогресивен производител допусна в контролния съвет на своя концерн 30% перални машини с право на съвещателен глас при общо събрание на акционерите) излезе на пазара с уникален апарат, който ставаше еднакво добре да бие и да бъде бит — „Садомастик“, — а освен това имаше лесно запалима приставка за пироманяци и железни крачета за хора, страдащи от пигмалионизъм. Слуховете, че се готви пускане на особен модел, наречен „Нарцисматик“, бяха злостно разпространявани от конкуренцията. Споменатият по-горе закон предизвика създаването на специални заведения, в които трябваше да бъдат затваряни принудително умопобърканите перални, паркеточистачки и други машини.