Станислав Лем - Фиаско

— Доктор Герберт, моите познания не могат да се сравняват с вашите. Мога обаче да говоря с вас на езика на Ескулап. Преди да облека тези дрехи, бях психиатър. Главният лекар ми предостави данни за… тази операция. Тяхното красноречие е перфидно. Поради несъвпадение на кръвните групи и тъканите нас ни интересуват двама от замразените, но само един може да бъде събуден.

— Или нито един — изплъзна се от устата на Герберт почти мимоволно. Сигурно защото монахът избегна точния термин: възкресяване от мъртвите. Доминиканецът го разбра светкавично.

— Формулировката е важна за мен, за вас навярно е без значение. Безпредметно е да се дискутира на есхатологично равнище. Някой на мое място би казал, че човекът е наистина мъртъв, когато е в състояние на разлагане — след настъпване на необратими промени в тялото. И че на кораба има седем такива. Знам, че се налага да се посегне на техните тленни останки. Разбирам необходимостта, която нямам право да одобря. От вас, докторе, и от вашия колега, който ще дойде във всеки момент, очаквам само отговора на един въпрос. Можете да откажете да отговорите.

— Слушам ви — отвърна Герберт, усещайки, че настръхва.

— Несъмнено се досещате. Става дума за избора.

— Мнението на Терна се покрива с моето. Не разполагаме с никакви обективни критерии. А вие, след като сте се запознали с данните, също го знаете… отче Араго…

— Знам. Оценката на шансовете е свръхчовешките сили. Медиконите направиха не знам колко си билиона изчисления и дадоха на двама от деветимата шанс деветдесет и девет процента, с отклонение на границите на неизбежната грешка — като шансове в алтернатива. Обективни критерии няма и затова се осмелявам да попитам какви са вашите критерии.

— Пред нас стоят два проблема — с известно облекчение заговори Герберт. — Като лекари ще поискаме от командира известни промени в навигацията. Не се съмнявам, че ще бъдете на наша страна, отче?

— Аз нямам право на глас.

— Така е. Но вашата позиция не може да не повлияе…

— Върху резултата от съвещанието ли? Та той е вече предопределен. Не допускам да има възражения. Повечето ще се изкажат „за“. А окончателното решение е в ръцете на командира и аз бих се учудил, ако лекарите не го знаят.

— Ще искаме по-големи промени, отколкото възнамерявахме първоначално. За нас деветдесет и деветте процента не са достатъчни. Важен е всеки пореден знак след десетичната точка. Енергетичните разходи заедно със забавянето на експедицията ще бъдат огромни.

— Това е нещо ново за мен. А… другият проблем?

— Изборът на трупа. Напълно безпомощни сме, тъй като поради скандалните недоглеждания, елегантно наречени от радиоспециалистите „претоварване на каналите за връзка“, не можем да установим нито имената, нито длъжностите, нито биографиите на тези хора. В действителност станалото е нещо повече от небрежност. Когато взехме на борда контейнерите с тях, не знаехме, че както паметта на старите компютри от мината в Граал, така и на изчислителните машини в Рьомбден е била до голяма степен увредена при демонтирането. Лицата, отговорни за съдбата на онези, които нашият командир взе на борда, заявиха, че бихме могли да получим данните от Земята. Не е известно само кога, кой, кому е дал такова нареждане — известно е, че всички са си измили ръцете, тъй да се каже.

— Така става, когато задълженията и отговорностите на много хора се покриват. Което не е никакво оправдание…

Монахът замълча, погледна Герберт в очите и тихо попита:

— Вие бяхте против вземането на труповете на борда, нали?

Герберт потвърди с неохотно кимване:

— В суматохата преди старта ничий самотен глас, при това на лекар, а не на опитен астронавт, нямаше да бъде чут. Ако съм бил против, изпитвайки известни опасения, сега не ми е по-леко.

— Тогава какво? На какво ще разчитате? Зарове ли мислите да хвърлите?

Герберт настръхна.

— Изборът ще зависи само от нас. След съвещанието, ако нашите искания бъдат приети в чисто технически аспект. Навигационен. Ще направим ново медицинско и всякакво изследване и ще претърсим съдържанието на витрификатора — до последната прашинка.

— Какво влияние ще окаже върху реанимирания неговото идентифициране?

— Може би никакво. Във всеки случай то няма да бъде съществен признак в медицински аспект.

— Тези хора — монахът внимателно претегляше всяка своя дума, говореше бавно, сякаш стъпваше по все по-тънък лед — са загинали при трагични обстоятелства. Едните — като са изпълнявали обикновените си задължения на работници от мините и предприятията. Другите — като са отивали на помощ на първите. Вие допускате ли такова разграничаване като критерий — ако възникне?