Сам Лундвал - Ах, тази Алиса!

Имаше и дезертьори.

Те преминаваха на страната на Междупланетната федерация, блазнени от материални облаги, чест и слава или просто от омраза, примамени от възможностите за грабеж или от някакви лични подбуди. Появяваха се, облечени в странни униформи, понесли чудновати оръжия или направо с голи ръце. Биеха се като фурии и умираха като герои в една война, която въобще не се мъчеха да разберат. Умопобъркани, но полезни войници.

Сред тях беше и Херкулес.

Монтийе случайно се намираше при входа на лагера, когато Херкулес се появи начело на една странна дружина от наемни войници. Сред тях имаше четирима мъже, облечени в пъстри, натруфени униформи, с високи до коленете ботуши, шапки, украсени с пера и наметала. Представиха се като Тримата мускетари. Възрастен дебеланко седеше в инвалидна количка и забавляваше околните с невероятни истории от родния си град Прага и с приключенията от бойните полета на Първата световна война. Някакъв мрачен туземец, само с една кожена превръзка на кръста си, издаваше животински звуци, докато един мъж, с маска на лицето и целият облечен в черно, яздеше на бял кон и дума не обелваше. Начело на странната дружина вървеше, разбира се, Херкулес.

— Привет, дребни ми човече! — провикна се той и като разбута часовите, запъти се право към Монтийе, който оглеждаше чудатите му войници без каквото и да е въодушевление. — Чух, че водиш някаква войничка и дойдох да ти помогна! — Херкулес застана широко раз-крачен пред Монтийе. — Горе главата, дребосъчко! Пред теб стои Херкулес. Кажи ми само какво искаш да направя?

Монтийе отпрати с ръка часовите.

— В онези кули там държат наш заложник — каза той. — Една жена. Трябва да я освободим.

— Излишно си седнал да се главоболиш заради една жена — отвърна Херкулес. — Повярвай ми, още не се е раждала жена, която да заслужава да се воюва заради нея. Слушай — усмихна се той с цялото си лице, — не ми е на мен за пръв път да участвувам във война, познавам много добре разликата между повод и причини за една война. Разказвал ли съм ти историята за Хубавата Елена, заради чието отвличане започна ужасната Троянска война? Уж само за да я освободят, така разправяха. Лицемери! Никоя армия не би мръднала пръст дори заради някаква си жена, освен ако тя не е седнала върху планина от злато. Можеш да разчиташ на мен, дребосъчко! — Херкулес гръмко се разсмя и се удари по бедрото с месестия си юмрук.

Двамата се запътиха към главния кораб. Монтийе обясняваше:

— Ние искаме само да си вземем това, което е наше. Щом не искат да се разберем с добро, ще действуваме със сила. Това е то цялата работа.

— Позната история — ухили се Херкулес. — Липса на собствени претенции, безкористност в името на нечия свобода, трупове, грабежи, насилие, смърт — всичко се повтаря. Войните са ми толкова ясни. — Погледна бегло Монтийе. — Тази ще се проточи дълго. Те никога няма да освободят заложницата ви доброволно. Убеден съм.

— Аз не бързам — отвърна Монтийе.

— И аз ще бъда на твоя страна! — провикна се Херкулес. — Кълна се в Зевс, че ще ти помогна! По природа съм миролюбив, всеки знае, но досега не е имало случай да се измъкна страхливо от някоя битка. Допадат ми такива като теб, дребосъчко. Ще им дадем да се разберат на тези мръсници! В миша дупка ще ги наврем! Тук съм си като у дома и с моя помощ непременно ще ги надвиеш! — Херкулес се ухили доволно на Монтийе. — На първо време те съветвам да изпратиш част от войниците си да окупират едно селце недалеч оттук. Акцията е напълно по силите на хората ти. Населението на това село е на страната на Алиса — предполагам, че не държиш да имаш нейни поддръжници толкова близо до себе си? С времето те могат да ти създадат много ядове. След като завземеш селото, ще ти изложа следващия си план, възхитителен, блестящ план, какъвто само главата на Херкулес може да роди…

Кат седеше в кафенето на главния кораб и наблюдаваше малкия екран в ъгъла на тавана. На масата пред нея стоеше недокосната чаша кафе-заместител. Екранът проследяваше бързото разгръщане на сраженията извън територията на първоначалното бойно поле. Само една нищожна част от войските на Монтийе се състоеше от неговите федерационни сили. Останалите бяха наемници и поддръжници, водени от някакви свои подбуди. От всички страни прииждаха нови войници. В скоро време се очакваха и подкрепленията от Междупланетната федерация. Съобщението, в което се описваше първата организирана съпротива срещу Федерацията от нейното създаване насам, бе вече изпратено. С всички тези сили под свое командуване Пълководецът Монтийе можеше да воюва вечно.