Сам Лундвал: Ах, тази Алиса!

Преди да влезе през люка в кораба, Монтийе се извърна още веднъж назад към бронетранспортьора. Задната му част изглеждаше като разплескана от огромен чук. Ако ударът бе уцелил само половин метър по към носа, Монтийе не би могъл да наблюдава сега нанесените щети. Неточност — или може би предупреждение: следващото попадение ще бъде точно.

Монтийе погледна нагоре. Извън обсега на оръдията и танковете му към небето се издигаха блестящите кули, обгърнати от слабо фосфоресциращи мъгли. И сякаш му се подиграваха.

Следобед крайцерът „Медина“ започна да кръжи над гората — на почтително разстояние от блестящите кули. Огнената му опашка обгори и изпепели цели километри гора. Монтийе бе в командния център и следеше промените сред нововъзникналата пустош.

Димящата още пръст се насече от виещите се линии на бойни окови — първо един ред, след него втори, после трети. Над земята се спуснаха мъгли, които най-неочаквано се оказаха километрично дълги препятствия от бодлива тел. По ниските овъглени хълмове изникнаха бункери, обкръжени от неимоверно допотопни оръдия. Между тях зашариха войници в сиви униформи, със сиви шлемове и сиви лица. Те стояха скупчени на малки групички и гледаха нагоре към крайцера. Сред войниците се открояваха офицери с яркосини униформи със златни нашивки и саби. Някои от тях яздеха коне.

Войниците правеха към окопите скривалища и заслони. Офицерите не слизаха от конете си. От пламтящата гора насреща им идеха талази жежка топлина. Те бършеха запотените си чела с копринени носни кърпички. Държаха се студено, резервирано и на разстояние от войниците. Офицери върху шахматна дъска, които очакват започването на играта.

Противникът, чието предизвикателство чакаха те, седеше в командния център на главния кораб пред заемащия цялата стена екран. Така наблюдаваше бойното поле като от птичи поглед, цветно и триизмерно. Вражеските сили пълзяха като мравки по обгорената земя. Подсилваха укрепленията си и чакаха неговия, противниковия ход.

Монтийе се отпусна назад на стола си. Даде нареждания по микрофона, без да отмества поглед от екрана. Леките танкове плъпнаха към опустошената земя от своите горски скривалища. Последваха ги бронетранспортьорите и войниците. Този път по-възрастни и по-опитни от участниците в първото неуспешно нападение; те бягаха, приведени напред, със заредени за стрелба оръжия. Монтийе си бе извадил поука. Това не беше наказателна експедиция, а война.

Пешките върху шахматната дъска се раздвижиха.

Нощта се къпеше в пламъци, огласяна от смъртта, която вилнееше някъде надалеч. Скрити в окопите си от двете страни на една широка ивица ничия земя, шахматните фигури се намираха за момента в позиционна война. Демаркационната линия се очертаваше от бодлива тел и димящи разрушени танкове. И от убити войници, които дори в смъртта стискаха здраво своите оръжия.

Дълбоко в единия тил, заобиколен от войниците и колите си и погълнат от нови военни планове, изчакваше Предизвикателят Монтийе; в другия тил блестящите кули продължаваха да се издигат към мрачното небе тъй, сякаш му се присмиваха.

Пат.

Монтийе наблюдаваше екрана в командния си център. Фигурите върху шахматната дъска на бойното поле не се движеха. От време на време проблясваха ослепителни светкавици, а малко след тях глухо отекваше грохот, който се чуваше дори вътре в кораба. По-малките екрани показваха отделни вражески войници, загледани през ивицата ничия земя към позициите на Федерацията. Всички те се струваха някак еднакви на Монтийе. Високоговорителите бълваха грохота на автомати, картечници, лазерни оръдия и стонове на умиращи хора. Въпреки взривовете и свистенето на лазерните оръжия се чуваше и някакво глухо бръмчене — ту по-силно, ту по-слабо.

— Те имат и самолети — каза Кат.

Тя седеше на един стол зад него. Монтийе сви рамене.

— Играчки. Само да пожелаем и веднага ще ги взривим. — Той почти се усмихна. — Самолети с витла, виждала ли си такова чудо! Допотопни колкото си искаш — само за боклука. — Започна да прелиства отпечатъците от електронната машина, които лежаха върху масата пред него. — Компютърът успя да идентифицира някои от тях. Музейни експонати… Фоке-Вулф, Месершмит, Спитфайр, Дорние. Някои са толкова стари, че машината загуби часове, преди да открие някакви макар и най-нищожни данни за тях. Невероятно!

Една от камерите даде в едър план самолет, който летеше съвсем ниско над дърветата. Отпред при мотора, изписано с големи букви, се четеше името Spirit of St. Louis 33 33 Духът на св. Луис (англ.). Б. пр. .