Норман Луис - Специалист от Сицилия

По мократа настилка навън изсвистяха гуми и миг по-късно Спина им махна от прага.

— Пристигна!

— Извинявай за секунда, Хари — каза Марк.

Той тръгна след Спина към пустата чакалня и видя двама души, застанали с гръб към тях. Единият, нисък и дребничък, с войнишки панталони и карирана риза, беше Боначеа Леон. Другият, дебел и късокрак, със зелено военно яке, беше по-възрастен. И двамата се бяха навели над някаква книжна торба, завързана с канап, който по-възрастният развързваше бавно с удивително тънките си пръсти. До торбата на пейката лежеше кафяв калъф с оръжието.

— Кой е другият? — попита Марк.

— Интимният му приятел, представи си — отвърна Спина. — Току-що един от охраната ми обясни. Не искал да мръдне никъде без него.

— Не разбирам.

— Казах ти, този тип трябвало да е все с него. Били влюбени, така да се каже — допълни Спина и направи гримаса на отвращение.

— И той ли е смахнат?

— Иска ли питане? Но влиза в общата сметка, за него няма да плащаме допълнително.

— И сега какво ще правим? — попита Марк.

— Какво сте се разбрали с приятеля ти в Мексико? Да прати Леон, а аз да се погрижа за връщането му. Изобщо не е ставало дума за още един смахнат.

— Е, сега навън имаме три ченгета и един шофьор, които щом се върнат, ще разкажат на приятелите и съседите си какво са видели тук, плюс един излишен кретен; всички те трябва да бъдат премахнати, но кога, боже мой, и къде? Нямаше ли Леон жена и дете, към които бил страшно привързан?

— Оставил ги е в Куба.

— А да, спомням си. Той явно е доста любвеобилен. И няма да тръгне без онзи, другия, така че поемаме двоен риск. Ами ако решат да не се връщат в Мексико?

— Едва ли ще се осмелят да останат сами в чужда страна, където ще ги преследват. В Мексико си живеят доста добре. Мексиканците са много внимателни към смахнатите. Не, ще се върнат там, откъдето са дошли.

— Ще трябва да поемем риска, а когато се върнат, ще решим какво да правим с тях — реши Спина.

— Сега е късно да предприемем каквото и да е друго.

— Слушай, онези, които ги доведоха, искат да си тръгват, а на мен ми се ще да ги снимам за всеки случай — каза Спина. — Я ги забаламосай, пък аз ще ги щракна няколко пъти.

Треперещите в тъничките си униформи пазачи се бяха скупчили на входа заедно с шофьора на камионетката и гледаха сивата дъждовна пелена. Единият от тях, с огромни мустаци като на Панчо Виля, държеше белезниците, които бе свалил от Боначеа Леон и приятеля му. Марк извади от джоба си плоско шише, подаде им го и те се ухилиха, разкривайки великолепни зъби. Шишето обиколи всички, грижливо избърсвано с чиста носна кърпа от всеки, който отпиваше последен, и пак се върна у Марк. В това време Спина се въртеше наоколо незабелязан, прилепил един „Минокс“ към очите си.

— Май е време да тръгваме, а? — каза пазачът, който говореше английски. Всички вдигнаха шапки за поздрав и отново се усмихнаха. — Ваш покорен слуга — додаде пазачът и заедно с останалите се отдалечи под дъжда, а шофьорът се втурна да запали мотора на камионетката.

Спина прибра своя „Минокс“.

— Утре трябва да дам тези снимки на Паскуале — каза той. — Дано са излезли. Нямаше достатъчно светлина.

Върнаха се при Леон и приятеля му. Най-после успял да развърже канапа, дебелият отвори бавно пакета, от който се показаха два обемисти мексикански сандвича — хлебчета, натъпкани по средата с резенчета домати, чушки и месо. Той взе единия сандвич и деликатно го подаде с два пръста на Леон, който отхапа единия му край и започна бързо да дъвче. Приятелят му се бе навел към него, настойнически усмихнат, после изведнъж започна да се кълчоти вулгарно, сякаш играеше кючек. Синкавата му долна бърна бе провиснала, а бузите му бяха намазани с пудра.

Леон, изцапан от домат по космиците в крайчеца на устата, изведнъж усети, че ги наблюдават. Усмихна се хитро, разполови сандвича и подаде неотхапания край на Марк. Очевидно се радваше, че отново го вижда.

— Искаш ли малко тако? — покани го той.

Марк отказа с глава.

— Запознай се с приятеля ми Ернесто — каза Леон. — Мой много близък приятел.

Дебелият се поклони и рече:

— Encantado 35 35 Много ми е приятно (исп.) — Бел.прев. .

— И този тип трябва да снимам — прошепна Спина. — Да отидем към вратата, че там е малко по-светло.

Марк посочи с глава към вратата и четиримата се запътиха натам. Спина направи снимките и в същия миг, сякаш бе натиснал бутон, дъждът спря и се показа мъгливото слънце. С крайчеца на окото си Марк видя Морган, придърпал якето над главата си, да скача през локвите към самолета.