Норман Луис - Специалист от Сицилия

— Защо? — повтори Тереза въпроса си.

— L’honore 32 32 Честта (итал.) — Бел.прев. — бе отговорът, който изключваше всякакъв по-нататъшен спор.

Тя кимна с разбиране, но не и в знак на съгласие.

— Eh, già, l’honore 33 33 Е да, честта (итал.) — Бел.прев. .

Изведнъж се почувствува щастлива и спокойна. Ако не друго, l’honore я беше закриляла да не претърпи поражение от красотата на една непозната жена. Viva l’honore! 34 34 Да живее честта (итал.) — Бел.прев.

— Кога ще заминем? Кога да им кажа, че напускам работа? Трябва да ги предупредя няколко дни отнапред.

Това, че не беше готова да замине веднага, го изпълни с облекчение. Той се страхуваше да не би тя да настои да се върне с него в Солсбъри още сега.

— И аз имам да уреждам някои неща — каза той. — Знаеш ли дали не е по-разумно да останеш в Бостън, докато се приготвим за път? Можем изобщо да не спираме в Солсбъри, а да приберем децата и да заминем за Флорида или някъде другаде и там да изчакаме, докато дойде време да тръгнем. Може би ще е най-добре да напуснеш след десет дена, за по-сигурно. Дотогава ще съм уредил всичко, ще отидем до училищата да вземем децата и ще заминем.

— Представяш ли си как ще се изненадат? Те нито за миг не престанаха да питат за теб.

— В училище не знаят нищо, нали? — попита той.

— Не, за щастие. Дори да са чули нещо, никой не се е изпуснал.

— Сигурно няма да рониш сълзи, ако не видиш повече Солсбъри.

— Няма — отвърна тя. — Нито сълза. Но къде да те търся, ако се случи нещо?

Тя забеляза как за частица от секундата изражението му се промени под въздействието на някаква мисъл и отново я загризаха съмнения.

— Точно тази сутрин ми съобщиха, че трябва да замина за няколко дни. Няма да можеш да ме намериш, но затова пък аз ще направя всичко възможно да ти се обадя.

— Моля те, кажи ми къде отиваш — настоя Тереза.

— Не мога, защото и сам не зная.

— Значи отиваш някъде, но къде — не знаеш. Аз се надявах, че с тези неща веднъж завинаги е свършено.

— Правя услуга на един приятел — обясни Марк. Усети как необходимостта да се изплъзне го обезсилва. — Това е едно от онези неща, които не мога да ти обясня. — Умолителният му поглед настояваше да не го пита повече. — След една седмица ще ти кажа всичко, което искаш — добави той. — Отново ще бъда господар на себе си.

Тя се извърна, за да скрие сълзите си.

— Сам се залъгваш, но мене не можеш излъга — каза тя. — Сега разбирам, че господар на себе си ти никога няма да бъдеш.

На летище Матаморос Спина взе Марк в колата си и двамата се понесоха на юг през пустинна местност, а дъждът се сипеше от облаците, които се кълбеха като дим над главите им.

— Успях да убедя Лупо, Ди Анджелис и Чанфарани от Мемфис — каза Марк. — Трябваше доста да ги увещавам, но накрая успях. Щом те са съгласни да помогнат, предполагам и другите ще се съгласят.

— Младият Лупо — обади се Спина. — Не съм го виждал от години. Той се ожени за племенницата ми. Разбира се, че ще помогне. Та нали аз го направих човек.

— Вече намерихме изкупителна жертва — добави Марк. — И няколко резерви, за всеки случай.

— Някой луд ли?

— Малко чалнат. Участвува в разни движения, пише глупави писма до политически дейци и обича да си играе с оръжие. Брадли го откри. Вече го е използвал за една-две дребни работи.

— Дневник ще остави ли? — попита Спина.

— За това не сме мислили. Във всеки случай трябва да скроим нещо ново. Начинът, по който Кардильо е организирал операцията в Гватемала, е подходящ за малка страна, но сега този тип не бива да бъде премахнат незабавно. Народът трябва да има възможност да види снимката му във вестниците, да разбере колко е бил смахнат. Така всичко ще бъде не толкова загадъчно.

— Напълно си прав.

Спина намали скоростта. Някакъв автобус се беше обърнал в жълтеникавата кал и локви на пътя и той се опита да пощади загазилите пътници — да не ги наплиска допълнително.

— Това е голяма работа — продължи той, заобикаляйки мястото на произшествието. — Трябва да се обмисли откъм всички страни. Върху нашите приятели не бива да паднат никакви подозрения. Трябва да мислим в перспектива. Аз никога не съм играл шах, но доколкото знам, добрият играч отнапред вижда развоя на цялата партия.

— Тук в Мексико някои хора ще знаят повече, отколкото трябва — отбеляза Марк.

— Мда-а, и положението е дори по-лошо, отколкото предполагаш. Оказва се, че онзи твой приятел от управата на затворите е дал част от плячката си на свой другар, който надушил какво става. Това създава допълнителна работа. Ще трябва да се погрижим поне за двама от откачените в затворническата лудница. Питал ли си се как Леон ще пристигне дотук от столицата на Мексико? Някой трябва да го доведе, нали? А това още повече усложнява нещата. Ами какво да кажем за онзи тип, когото Кардильо е пратил да изпроводи Морган?