Норман Луис - Специалист от Сицилия

— И ще можем ли отново да се наричаме Ричоне? — попита Тереза. — Не искам вече да съм Ричардс. Това не ни донесе друго освен нещастия. Искам пак да бъда Ричоне.

— Разбира се, можем да сменим името си и Мартин ще стане Амадео, а Луси — Лучия. Ако решим да заминем.

— Аз вече реших — каза тя с въодушевление. И той изведнъж осъзна колко много се е променила. Лицето й бе изгубило предишния си мрачен, безжизнено интелигентен вид и си бе възвърнало наивността и чистотата — също като портрет, изчистен след нескопосен ретуш и възстановен в първоначалната си свежест.

— Как беше в Бостън? Кажи ми истината.

— Ужасно, просто съществувах. Това не беше живот. Имах една-единствена радост — да виждам децата в края на седмицата.

— Не постъпи ли на работа в болница?

— Не ме приеха.

— Но нали щеше да караш някакви специални курсове?

— Нищо не излезе. Успях само да попълня формулярите. Смути ги, струва ми се, родното ми място, пък и нямах необходимия ценз. Единственият ми ценз беше това, че съм живяла в най-заможния квартал на Солсбъри. В Бостън живеех в една квартира с две келнерки от флорентинския ресторант. В него и работех.

— Келнерка! Господи! И въпреки това ми връщаше парите, които ти изпращах.

— Само първия път, но после не — каза Тереза. — Както и да е, въпреки мизерията беше хубаво. И полезно. Научих какво всъщност е животът. Момичетата бяха чудесни. Те са сестри, от Катания, и имат още три сестри в родината; и пестяха и за техните, и за своите зестри. Така и трябва да бъде. Същото трябваше да правя и аз, вместо да водя такъв глупав живот в Солсбъри.

— Някой разбра ли, че си в Бостън и с какво се занимаваш?

— Всички разбраха. Някакъв репортер попадна на следите ми и снимката ми се появи във вестника.

— Такива трябва да бъдат разстрелвани.

— Впрочем това нямаше значение. Момичетата страшно се развеселиха от тази история, а на мистър Аниели, собственика, тя направи такова впечатление, че ми предложи по-добра работа. Ще речеш, че съм киноактриса.

— Вестниците писаха такива гадости — каза Марк.

— „Глоуб“ беше най-поносим — отвърна тя. — Поне в сравнение с останалите. Не зная какво е публикувал „Икзаминър“, понеже още щом го зачетох, започна да ми се повдига.

— Сигурно знаеш, дето Маккларън ме обвини, че съм убил онова момиче Уотс.

Тереза изтръпна.

— Чух такова нещо.

— Писа, че съм я залял с цимент и съм я хвърлил в реката.

— Не исках да говорим за това, не искам дори да мисля, — каза Тереза. — Но бях сигурна, че е поредната лъжа на Маккларън.

— Тази измислица най-много ме вбеси.

— Марк, никога не съм ти задавала излишни въпроси и няма да ти задавам. Но за да е спокойно на душата, кажи ми само едно: какво всъщност се случи с нея?

— Живееше с някакъв човек, който бил светилото в една религиозна секта. Когато работата се разчу, той помолил да го направят мисионер, оженили се и заминали заедно. Сега са при ескимосите в Аляска или там някъде.

— Готов ли си да се закълнеш.

— В каквото поискаш.

— Не, няма да искам такова нещо, защото никога не си ме лъгал. Тя беше красиво момиче, нали? Едва ли е водила такъв живот, за какъвто пишеше Маккларън.

— Не е. Такива като Маккларън гледат всичко да омърсят. Те имат един драскач от порно-списанията, който ги снабдява с подобни истории по поръчка. Тя направи всичко по силите си, за да не ми създаде неприятности. — Той затърси думи да изрази признателността си и се отчая от бедността на своя английски. Англосаксонското „окей“, с което се изразяваше какво ли не, беше бледо, неубедително. Затова Марк каза: — Era una brava figluola 31 31 Беше добро момиче (итал.) — Бел.прев. .

— Ти беше ли влюбен в нея? — попита Тереза и гласът й изведнъж прозвуча глухо и унило. — Сигурно всеки мъж би се влюбил.

Той остана изумен от този въпрос и искрената му изненада я успокои.

— Такова нещо е невъзможно.

— Но тя беше хубава, нали? А ти току-що каза, че била и добра.

— Но тя беше проститутка — отвърна Марк. — Може би условията са я принудили, но беше. За да се влюби в проститутка, един мъж трябва нещо да не е в ред.

— Защо?

Този път той се сблъска с препятствията не само на езика, но и на мисълта. Животът му, както и животът на Тереза, бе изграден върху предварително и завинаги установени догми. Той вярваше, защото вярваше, и колкото по-древна, атавистична и ирационална, толкова по-дълбока бе вярата му. Плътта на проститутката или на жена, чиято девственост е отнета от друг, е омърсена и да обича такава жена би било престъпление срещу него самия.