Хауърд Лъвкрафт - Кошмарът в Дънуич

— О, Боже Господи, т’ва полу-лице т’ва полу-лице на самия му връх т’ва лице с червени очи и бели чупливи коси, и без брадичка, като на Уейтли. То бе нещо като октопод, главоного, паяк или всичко т’ва накуп, но имаше почти човешко лице отгоре си, и т’ва лице си беше лицето на Вещера Уейтли, само дет’ беше широко метри, цели метри.

Той замлъкна изтощен, а цялата група местни жители се втренчиха с потрес в него; изумлението им още не бе прераснало в истински ужас. Единствено старият Зебълон Уейтли, който се мъчеше да си припомни далечното минало, но до този момент не бе промълвил и дума, накрая рече:

— Минаха петнайсет лета — несвързано започна да нарежда той. — Преди петнайсет лета бях чул как старият Уейтли рече, че ще дойде ден и всички ние ще чуем как синчето на Лавиния ще изкрещи името на баща си от билото на Стражевия хълм.

В този момент Джо Озбърн го прекъсна, обръщайки се с въпрос към учените от Аркхам.

— K’во беше туй все пак, и как младият Уейтли го е призовал от въздуха?

Внимателно подбирайки думите си, Ермитидж се опита да обясни.

— То беше — как да ви кажа — представляваше сила, която не принадлежи на нашата част от Космоса; сила, която действа, развива се, расте и приема очертания съгласно други закони, различни от онези, които господстват в нашата Природа. Ние нямаме нужда да призоваваме подобни същества от отвъдното; само изключително злонамерени хора или извънредно зли култове са се опитвали да извършат нещо подобно. Имаше нещо от тази сила в самия Уилбър Уейтли — напълно достатъчно количество, за да го превърне в дявол и бързо съзряващо чудовище, както и да направи смъртта му едно отвратително зрелище. Възнамерявам да хвърля в огъня този прокълнат дневник, а вие ще постъпите мъдро, ако взривите онзи каменен олтар горе и разрушите всички каменни пръстени по билата на хълмовете. Такива съоръжения служат за призоваването на същества, подобни на онези, толкова обичани от Уейтли — същества, които те възнамеряваха да допуснат в нашия свят, за да унищожат цялото човечество, а самата Земя да запратят на някое прокълнато безименно място в името на незнайни цели.

Що се отнася до това същество, което току-що пропъдихме обратно — семейство Уейтли го отглеждаше за изпълнението на най-страшната роля в онова, което щеше да се случи. То растеше бързо и стана толкова гигантско по същата причина, поради която и Уилбър — но изпревари Уилбър по отношение на размерите си, защото имаше много повече чуждоземно в себе си. Няма смисъл да питате как Уилбър го е’призовал от въздуха — той никога не го е призовавал. Това същество беше неговият брат-близнак, но просто приличаше на баща си повече, отколкото Уилбър.

© Хауърд Лъвкрафт

© 2004 Адриан Лазаровски, превод от английски

Howard Lovecraft

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация:

ИК „Яспис“, 2004

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4455]

Последна редакция: 2007-12-05 10:00:00