Веско Лазаров - Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

„Голем майстор! От него съм научил много неща. Ангел му е името, ама Ангел е и у занаято.“

Ангел не оставаше по-назад.

„Златни ръце има, какво пипне по калъп става. Се едно е изято!“

Като всички добри майстори и те не бяха чужди на ракията и запоите. Работата им не беше много, защото по онова време рядко се шиеха нови дрехи. Предимно поправяха скъсаните дрешки, а понякога, ако дрешката позволяваше, я обръщаха и тя ставаше като нова. Денят им минаваше в шивачницата и кръчмата, където решаваха махленските и световни проблеми. Знайно е, че добрите майстори са и добри пиячи. Нашите акционери не правеха изключение и нерядко се стигаше до комични ситуации.

Една госпожа от махалата занесла плат, за да и ушият джемпър. Била запазена за годините си и надарена с едър бюст. Идвала многократно на проба, била много капризна и все нещо не й харесвало. На майсторите им омръзнало, а и нямали пари. Ангел, който правел пробата решил да й натрие носа и се отърве от нея. Уговорил с фурнаджията, бакалина и Фърчащио като я видят, че влезе в дюкяна да дойдат всички като носят по нещо за ремонт. Така и станало. Влязла госпожата и майсторите я посрещнали любезно. Тъкмо почнала пробата и заговорниците започнали да пристигат. Ангел правел пробата, Кото му асистирал и клиентите трябвало да почакат. Госпожата се върти пред огледалото, Ангел около нея, а Кото му подавал игла с конец и карфици. Ангел тропосвал с иглата и конеца, поставял карфици и непрекъснато хвалел фигурата на госпожата и „излетия“ по нея джемпър. Когато свършил, я помолил да го съблече. Дръпнала го тя нагоре, но заедно с него отишли роклята и комбинезона. Докато се усети интимните й части блеснали пред ококорените очи на другите клиенти. Ангел набързо скъсал конците с които „по невнимание“ бил зашил роклята и комбинезона. Извинил се, а тя сконфузено си излязла. На другия ден дошла да си вземе джемпъра. Облякла го, платила на Ангел, който на тръгване й казал:

— Слушай, госпожо! От тука до паметнико шъ те срещнат десет души, сто кусори шъ ти вържат, ама я кък съм го ушил никой не може.

И до сега не мога да резбера истинската причина, поради която на почти всички ушити от тях панталони крачолите се оказваха с различна, макар и минимална, дължина. При рекламацията отговорите на Ангел бяха различни в зависимост от възрастта на клиента. За възрастните причината се оказваше факта, че клиента не е уведомил майстора в кой крачол си държи тестисите. Последните, в зависимост от размера си скъсявали с 1 до 3 сантиметра крачола в който се намират. Ако се окажеше, че клиента ги държи в другия крачол, майсторът го изкарваше че е текташаклия (с един тестис).

Когато клиента беше юноша, майстора го питаше не играе ли футбол. А кое момче на тая възраст не е футболист. В такива случаи се оказваше, че не е казал с кой крак рита топката. Майсторите приемаха с охота рекламацията, защото клиентите винаги бързаха, а бързите поръчки костваха две юзчета ракия, а понякога и повече.

Може би бързите поръчки бяха истинската причина? Кой знае?

Неусетно, заети със строежа на социализма, годините изминаха и биологията си каза своето. Почина Кото и Ангел бе съкрушен.

Като комунист Кото беше изложен на поклонение в джамията, която бяхме направили с квартални средства и труд в партиен клуб. На гроба му Ангел дръпна една траурна реч:

— Другари, много жертви сме давали, даваме и още ще дадем, но я ви обещавам, че с алкохоло ще се справим! Коте, твою завет е закон за мен! Заклевам се да не пия без дебело мезе!

Той беше прав. В редовете на неравната битка намери смъртта си, въпреки че спазваше стриктно завета на Кото.

В нашата махала живееше дядо Цоцо със семейството си. Къщичката му се намираше малко извън чертите на махалата и града. Старите хора говореха, че на времето е служела за Баждарница ( сграда, в която са се помещавали бирници, събиращи данък „баждарлък“ от всеки влизащ в града търговец — другоселец) на турците. Шосето се виеше покрай коритото на бистрата балканска рекичка, която тихо ромолеше по своя път. Около нея бяха накацали множество малки воденички — караджейки, от които денонощно се носеше гласа на кречеталата и веселата глъчка на мливарите.

Той беше дребен на ръст, черен, спечен и с мустачки „а ла Хитлер“. На главата си носеше огромен каскет с клепнала козирка, която се крепеше единствено на ушите му и закриваше плешивината на сплесканата му глава. С каскета не се разделяше ни в студ, ни в пек и зной. Панталоните му бяха „Чарлстон“, но с дължина 3/4. Това се дължеше на факта, че когато ги кърпеше режеше от крачолите. Ризата му беше без яка, само със столче, а цвета й не се познаваше. Сигурно някога е била бяла. На гърба си носеше едно опърпано кожухче без ръкави. Панталоните затягаше с пояс, в който държеше пунгията с тютюна ( ако имаше), огнивото и калената си луличка. Краката му бяха обути в разцепени пресовани цървули ( от местната фабрика „Глиган“) на босо. Единственият му имот беше баждарницата, за която с гордост разказваше, че е подарена на дядо му от турския Субаша, в знак на висока почит и заслуги.