Веско Лазаров - Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

Вторият ишец С.А., след 9-ти септември 1944 година се е прекръстил на Сталин. Излъга внучката на баба Мара и се запи като кърлеж в нея. Тя е банков чиновник, а той безкнижен джуруляк. Благодарение на „мъдрите“ му съвети развалиха долапа и къщата на баба Мара. Машините, съоръженията и материалите Сталин ги продаде, а парите изпи по кръчмите. Същото направи и с мутафчийницата на дядо Кръстю. Многото пари и охолния живот превърнахаа Сталин в един жалък алкохолик, който много често не може да се прибере в къщи и нощува в предверието на джамията, което се е превърнало в негов втори дом.

Жена му много пъти го е молила да си отиде на село, но той категорично отказва. Отказва и да се лекува. Даже беше избягал от принудителното лечение в Психодиспансера. Влаченето на краката му не е от моя тормоз. Това е обичайната походка на всеки алкохолик. Много пъти съм го виждал толкова пиян, че се прибира в тях, като се влачи по гъза си, а с ръцете си помага като че ли кара кану.

Третият потърпевш Р. И. е отскоро в махалата. Той също е тръгнал по пътя на Сталин, който е негов Гуру. Тероризира тъща си, която е много добър човек. Тя произхожда от бедно работническо семейство и с голям труд и лишения успя да си купи един дамски велосипед на старо. Жената си кара велосипеда и си гледа работата. Сталин обаче учи Р. С. да я остави на гробищата и да вземе велосипеда, който после да продадат, а парите да изпият. Може ли да се постъпи така с жена, която е била „Ударник“ и „Най-добър в професията“? — питам аз.

Потърпевшия К. П. е жертва на собствения си мерак да нарушава седмата и десетата божи заповеди. Той системно прелюбодейства, а понякога пожелава жената на комшията си.

За морала му може да се съди от протокола на ислямския съд в Либия, където той беше на работа. Лично другаря Кадафи му е сложил черен печат и го е обявил за „персона нон грата“.

Напикаването му е вследствие от многобройните му срамни заболявания, нас и в чужбина. Ако продължава по този начин скоро ще започне и да се посира.

Като заключение ще направя следната равносметко: от всички кореняци мъже в махалата само един се ожени за врачанка. Всички останали са женени, разведени, за селянки или са останали маторци т.е. дърти ергени.

На нашата улица останаха да живеят само осем аборигени. Всички останали са джуруляци, които не пропускат случай да ни ругаят и заплашват дори с физическа разправа. Кемерченките се изпожениха за джуруляци и сега горчиво съжаляват и оплакват своята нерадостна съдба.

В крайна сметка мога да кажа, че не джуруляците, а ние сме тормозеното малцинство. Ние трябва да искаме възмездие, а не те. Принудени сме да пътуваме със стотици километри, да даваме обяви у нас и чужбина за да си търсим другарки в живота, докато те си живеят царски в бащинията ни. Двама от нас пътуват всяка седмица до София, оперният певец замина чак в Бургас, а трети си останаха маторци. Има една хубава народна мъдрост, която казва „…хубава мома от село не излиза.“ Какво стана с нас? Всички хубави моми си останаха в махалата, но не вземаха нас, а джурковците. Така ние останахме немили, недраги да се скитаме по чужди градове.

Господин съдия, моля да съдействате по отношение разгромяването и изселването на тази джуруляшка мафия. Спасете нас, аборигените! Знайте, че един джуруляк ходи и след себе си по сто в града води!

Ние живеем по-зле от евреите във Варшавското гето. При последната акция джуруляците прекръстиха улицата ни отново. Сега се казва „Войводин дол“, като по този начин искат да се изкарат все войводи. В същност те я направиха на „Усран дол“.

Ще изпратим препис от тази защита до Комитета по правата на човека в Женева, а като еколози — в екогласност и лично до др. Стефан Гайтанджиев!

Моля делото срещу мен да се прекрати, като ми бъде присъдено ищците да заплатят разноските по делото, а на мене 100000 лева обезщетение за неимуществени вреди!

Бог да пази Кемеро!

С уважение: не се чете (В. Лазаров)

Драги читатели, аз ви обещавам, че ще продължа да пиша, независимо къде: дали в моя скромен кемерски дом, или в Профилакториума за принудително внедряване край Бистрец!

© 2004 Веско Лазаров

Сканиране, разпознаване и редакция: Алекс Болдин

Публикация: БГ Принт ООД, Враца, 2004

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2980]

Последна редакция: 2007-06-26 22:51:21