Пишейки тези редове си мисля, колко лесно е било на родителите ни. Ако не сме в къщи, ще ни намерят до Джамията или в Джафер бахча. Весел и безгрижен живот си живеехме. Волни, весели и щастливи, като птички прекарвахме свободното си време. До обед играехме на воля в бахчата на всевъзможни игри, а след обяд се занимавахме с къпане и риболов.
При риболов всички събувахме панталоните и гащите си и ги оставяхме на големия камък в реката. Този път Атанас, който беше дошъл с новите си панталони, за да ни се похвали, ги събул и закачил на една трънка, за да не се цапат. Понеже излязъл бързо от къщи, за да не го събуят родителите му, той напъхал комата хляб в джоба си. Този път уловът беше богат и ние седнали на камъка нанизвахме рибата на стръкчета трева. Както спокойно си работехме, от към бахчата чухме грозен рев и грухтене на прасе. Озърнахме се и що да видим?
Атанас държи в ръката си някакво дърво, крещи и гони свинята на Мица Мишанина. Свинята, наденала нещо като торба на зурлата си квичи, бяга и се мъчи да се освободи от торбата. За минути тя успя да смъкне торбата, разкъсвайки я и прецапа заедно с прасенцата си вадата. Атанас взе останките от торбата и плачейки се запъти към нас.
Чудехме се защо плаче, но останахме като гръмнати когато видяхме, че парцалите които носеше не бяха торба, а новите му панталони.
Какво беше станало? Когато Атанас си събул панталоните и ги закачил на трънката, забравил да извади хляба от джоба си. Гладната свиня, в стремежа си да изяде хляба, беше направила новите му панталони паран парче.
Веднага всички започнаха да дават съвети. Накрая решихме да му дадем всичката риба. Той да я занесе на шивачите Ангел и Кото в замяна на ремонта на панталона му. Намерил ги в кръчмата, дал им рибата и оставил парчетата от панталона.
На другия ден Атанас дойде със закърпени панталони и закърпена буза. От страх за панталоните той не се прибрал в къщи, а се качил на джанката на Кадънката, който живееше срещу тях. Заспал с кокошките, но на сутринта, когато петелът пропял, се стреснал и паднал от джанката. При падането си беше разцепил бузата, която бе закърпена пак от Ангел, но Ангел Докторо.
Седят на маса и пият вино в кръчмата на Което Киселицата Ристо Кюпецо и Млад Димитър. Ристо беше старши стражар и имаше три дъщери.
— Димитре, много семе съм разнел по този свят. Цял живот няма да го сбера — казал унило Ристо.
— Не ядосвай се, бай Ристо! Има кой да го сбере.
* * *
Една от дъщерите на Кюпецо отиде в София. Млад Димитър си пие пиенето с Ристо и го пита:
— Дек е Николина, бай Ристо?
— У София — отговорил Ристо.
— К’во работи?
— На екскурзия е!
— Развежда пръчовете из гащите си. — обадил се от тезгяха Киселицата.
* * *
При едно любовно похождение умрял брата на Мара! Траката — Георги Чипио. Над ковчега му тя безутешно плачела и нареждала:
— Георге, Георге, да беше умрял на нивата, та цел живот да! давам жито за Бог да прости. Да беше умрел на лозето, та цял живот да давам вино за бог да прости. А ти умре на п… и сега цел живот трябва да давам п… за Бог да прости.
* * *
Отишъл Ланко Медковски при бай Юрдан да му даде! хлебец. Той му дал и бучка сирене, при което му казал:
— Абе, Ланко, оти съ не фанеш на работа?
— Дек, бе бай Юрдане?
— В чистотата.
— Немоа, бай Юрдане! Летно време е жега, а зимно време — студено.
* * *
Цеко Пелинката караше общинската кола за почистване на нужниците в града. Колата се наричаше „текне“. Заплащането ставаше на текне.
Почиствал Цеко нужника на виден кръчмар Дано, който беше голям скъперник. Цеко пише и Дано пише текнетата. Когато работата свършила, започнали да се разплащат, ама Дано платил едно текне по-малко. Ядосан Цеко му казал:
— Изяде ми Дано едно текне, ама нищо! Айде шъ черпиш по едно вино!
* * *
Седи Дългаджията до кюмбето и чака някой да му викне едно вино.
Богат селянин влязъл в кръчмата, поръчва си юз вино и казал на кръчмаря Вачо, че търси измикярин. Дългаджията чул и веднага се прикаламисъл на масата. Седнал и започнал да разпитва за работата. Вачо го изпратил да сложи дърва на кюмбето, а селянинът го попитал:
— К’во работи тоа?
— Сичко може! Сега до обед е абаджия, а след обед — касапин, — казал Вачо.
— К’во значи т’ва?
— Значи, че до обед си кърпи гащите, а след обед си поще въшките.
* * *
Няколко дена Гутурата не идва в кръчмата. В събота след обед влиза облечен в служебен костюм на разсилен и поръчва на всички по юз вино.
Читать дальше