Веско Лазаров - Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

Здесь есть возможность читать онлайн «Веско Лазаров - Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Люти лакърдии за благи врачани ((сборник)): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Люти лакърдии за благи врачани“ е сборник с хумористични разкази на Веско Лазаров. Слабо познат в литературните ни среди, но много популярен сред съгражданите си, този скромен, духовит и трудолюбив човек със своя характерен творчески стил, сочен диалект характерен само за врачанския край, мигом грабва и заковава вниманието, потапя читателя в колорита на живота на град Враца от близкото минало. Всеки град си има своите зевзеци, оригинални личности, присъствието на които неизменно оставя отпечатък в жизнения му пулс и лице. Ако харесвате да четете хумор, мога да ви уверя, че с това четиво ще задоволите напълно вашия вкус. Всеки един от откъсите е илюстриран с живописно платно на врачанския художник Петър Къчев.
А. Болдин

Люти лакърдии за благи врачани ((сборник)) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Пишейки тези редове си мисля, колко лесно е било на родителите ни. Ако не сме в къщи, ще ни намерят до Джамията или в Джафер бахча. Весел и безгрижен живот си живеехме. Волни, весели и щастливи, като птички прекарвахме свободното си време. До обед играехме на воля в бахчата на всевъзможни игри, а след обяд се занимавахме с къпане и риболов.

При риболов всички събувахме панталоните и гащите си и ги оставяхме на големия камък в реката. Този път Атанас, който беше дошъл с новите си панталони, за да ни се похвали, ги събул и закачил на една трънка, за да не се цапат. Понеже излязъл бързо от къщи, за да не го събуят родителите му, той напъхал комата хляб в джоба си. Този път уловът беше богат и ние седнали на камъка нанизвахме рибата на стръкчета трева. Както спокойно си работехме, от към бахчата чухме грозен рев и грухтене на прасе. Озърнахме се и що да видим?

Атанас държи в ръката си някакво дърво, крещи и гони свинята на Мица Мишанина. Свинята, наденала нещо като торба на зурлата си квичи, бяга и се мъчи да се освободи от торбата. За минути тя успя да смъкне торбата, разкъсвайки я и прецапа заедно с прасенцата си вадата. Атанас взе останките от торбата и плачейки се запъти към нас.

Чудехме се защо плаче, но останахме като гръмнати когато видяхме, че парцалите които носеше не бяха торба, а новите му панталони.

Какво беше станало? Когато Атанас си събул панталоните и ги закачил на трънката, забравил да извади хляба от джоба си. Гладната свиня, в стремежа си да изяде хляба, беше направила новите му панталони паран парче.

Веднага всички започнаха да дават съвети. Накрая решихме да му дадем всичката риба. Той да я занесе на шивачите Ангел и Кото в замяна на ремонта на панталона му. Намерил ги в кръчмата, дал им рибата и оставил парчетата от панталона.

На другия ден Атанас дойде със закърпени панталони и закърпена буза. От страх за панталоните той не се прибрал в къщи, а се качил на джанката на Кадънката, който живееше срещу тях. Заспал с кокошките, но на сутринта, когато петелът пропял, се стреснал и паднал от джанката. При падането си беше разцепил бузата, която бе закърпена пак от Ангел, но Ангел Докторо.

МЮЗЕВИРСКИ НЕБИВАЛИЦИ

Седят на маса и пият вино в кръчмата на Което Киселицата Ристо Кюпецо и Млад Димитър. Ристо беше старши стражар и имаше три дъщери.

— Димитре, много семе съм разнел по този свят. Цял живот няма да го сбера — казал унило Ристо.

— Не ядосвай се, бай Ристо! Има кой да го сбере.

* * *

Една от дъщерите на Кюпецо отиде в София. Млад Димитър си пие пиенето с Ристо и го пита:

— Дек е Николина, бай Ристо?

— У София — отговорил Ристо.

— К’во работи?

— На екскурзия е!

— Развежда пръчовете из гащите си. — обадил се от тезгяха Киселицата.

* * *

При едно любовно похождение умрял брата на Мара! Траката — Георги Чипио. Над ковчега му тя безутешно плачела и нареждала:

— Георге, Георге, да беше умрял на нивата, та цел живот да! давам жито за Бог да прости. Да беше умрел на лозето, та цял живот да давам вино за бог да прости. А ти умре на п… и сега цел живот трябва да давам п… за Бог да прости.

* * *

Отишъл Ланко Медковски при бай Юрдан да му даде! хлебец. Той му дал и бучка сирене, при което му казал:

— Абе, Ланко, оти съ не фанеш на работа?

— Дек, бе бай Юрдане?

— В чистотата.

— Немоа, бай Юрдане! Летно време е жега, а зимно време — студено.

* * *

Цеко Пелинката караше общинската кола за почистване на нужниците в града. Колата се наричаше „текне“. Заплащането ставаше на текне.

Почиствал Цеко нужника на виден кръчмар Дано, който беше голям скъперник. Цеко пише и Дано пише текнетата. Когато работата свършила, започнали да се разплащат, ама Дано платил едно текне по-малко. Ядосан Цеко му казал:

— Изяде ми Дано едно текне, ама нищо! Айде шъ черпиш по едно вино!

* * *

Седи Дългаджията до кюмбето и чака някой да му викне едно вино.

Богат селянин влязъл в кръчмата, поръчва си юз вино и казал на кръчмаря Вачо, че търси измикярин. Дългаджията чул и веднага се прикаламисъл на масата. Седнал и започнал да разпитва за работата. Вачо го изпратил да сложи дърва на кюмбето, а селянинът го попитал:

— К’во работи тоа?

— Сичко може! Сега до обед е абаджия, а след обед — касапин, — казал Вачо.

— К’во значи т’ва?

— Значи, че до обед си кърпи гащите, а след обед си поще въшките.

* * *

Няколко дена Гутурата не идва в кръчмата. В събота след обед влиза облечен в служебен костюм на разсилен и поръчва на всички по юз вино.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))»

Обсуждение, отзывы о книге «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x