Веско Лазаров - Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

„Кемер махала само българи и български старейшина и специален печат, като израз на признати от Султана държавни функции…“

Хаджи Калфа

от Веско Николов Лазаров, жител и роден в гр. Враца, ул. „Войводин дол“ № 15

Господин Съдия,

По повод исковата молба на К.Т. и С. А. и заведеното от Р.С. Враца гр.дело 143 от……… година мога да кажа следното:

Както виждате от пътните бележки на Хаджи Калфа, още от турско робство Кемер махала се е ползвала с определен суверинитет и благоволението на Султана. Ние, останалите вече малцина потомци на тези буйни, непокорни и свободолюбиви хора сме длъжни пред светлата им памет да запазим махалата такава, каквато ни е завещана от тях.

Столетия по-късно врачанец ще възкликне „… Враца, Ерусалимът на българщината…“ Това е част от словото на поручик Ангел Янчев при връчване знамето на 3 5-ти пехотен полк, което той спасява от плен. Неговият внук, носещ неговото име, виден лекар е роден и живее на нашата улица.

Девети септември 1944 година свари махалата ни с 4 текстилни фабрики (С. Пърпова, Т. Руменска, Ц. Анджарска и Хаджи Мицеви), един долап за точене на коприна (М. Кръстева), мутафчийска фабрика (К. Николов), 14 воденици (една огняна на чеха Карло), 13 кръчми, 1 черква, 2 джамии, 1 хавра и други. В Махалата ни, освен няколко турски семейства, нямаше други. С турците си живеехме добре и си гледахме рахатлъка. Е, случи се така, че по погрешка ходжата направи сюнет (обрязване) на цялата улица, в това число и на българчета, но това е нищо.

Махалата и специално нашата улица със старото име „Трапезица“ стана обект на вражески домогвания. Ще ме питате защо (Твърдината на Търновград беше хълма „Трапезица“, а на Враца — улица „Трапезица“). Именно на нашата улица бе проведен първия ленински съботник, на който извадихме римския калдаръм, но и днес — 55 години след него тя стои разровена без прекрасния калдаръм.

Улицата ни е дала на България достойни чеда — трима лекари, един оперен певец, един бизнесмен, секретарка на съда, трима майстори от задругата, двама директори, двама народни будители, един национален герой — антифашист, трима репресирани и други знайни и незнайни. Представител на нашата улица има в град Пърт (Австралия). Това е видния бизнесмен Иван Пипиката. Ще прекратя с достойнствата ни, защото няма да ни стигнат стотици листа да ги опиша. Всички от махалата си живеехме тихо, кротко и задружно, без разлика на пол, възраст и вероизповедание. Лоши хора ни завидяха и започнаха злините за нас. Най-напред прекръстиха улицата на „К. Николов“ След това започнаха репресиите срещу турците, които не изтраяха на този терор и се изселиха. Останахме ние „рязаните“ и голямо тегло изтеглихме. После събориха минарето на джамията, на прокрива й поставиха петолъчка и я направиха обществен клуб „Джам бар“. Освен като обществен клуб тя послужи и като комунистическа черква, защото в нея опяха тленните останки на шивача Кото и Борко Бамбачо. Последният беше виден комунистически функционер в махалата и бивш съдържател на кафене „България“(Стефанакиевото). Национализираха фабриките, водениците и кръчмите, с което се целеше да се сломи духа на кемерчани, но това не стана. Като израз на недоволството бе атентатът на влака в местността „Кълни дол“. Всички атентатори бяха осъдени от съда като политически престъпници на различни срокове тъмничен затвор. Терорът и гоненията не дадоха почти никакъв резултат. Малко време след атентата бюстовете на вожда на световния пролетариат Сталин, вожда на българския народ Димитров разбиха носовете си в бистрата пенлива река Лева. Въпреки неимоверните усилия „престъпниците“ не бяха открити. Това наложи властимащите да приложат нова тактика — тази на Троянския кон. Тя се състоеше във вкарване на чужди хора в нашите семейства. Най-удачни за целта се оказаха „джуруляците“. Те навлязоха между нас и станаха роднини, защото „влезнааме чирво у чирво“, както се казва по нашата улица. В резултат на тази тактика, докато ние се усетим, всички моми от махалата бяха измамени и омъжени за джуруляци.

След този малък преамбюл, искам да отговоря по същество на исковата молба. По отношение на първия ищец К. Т. Това е един джуруляк, който успя да излъже едно прекрасно момиче — сираче и да се ожени за нея. В момента той живее в къщата на националния герой К. Николов. Какаво направи К. Т? В тази къща, тази комунистическа светиня, този лайнар построи свинарник. След като не му потръгна със свинете, той го преустрои за гъбарник. Не успя и с гъбите. В момента гьбарника е превърнат в кучкарник. Какъв позор! Ако стане националния герой ог гроба, вместо Септемврийско въстание ще вдигне Антиджуруляшко, което ще бъде първото в световната история.