Веско Лазаров - Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

— Господине, я живея 70 години у таа маала. Сички нужници са без врата. До сега пакос не ни е правена. Нищо не е ни откраднато!

Нисък пъргав и духовит, Ристо стрижеше и бръснеше в махалата. Имаше работа, защото всички деца и ученици задължително се стрижехме един път месечно. Причината бе да поддържаме необходимата хигиена и училищен ред. Основното, обаче си оставаше въшлясването, за което никой не даваше гласност. Въшката тогава беше бич за възрастни и деца. Ристо ни стрижеше с машинка четири нули. След стригането главите ни лъснаха като презрели гарди. Липсата на растителност не позволяваше на въшките да се крият и безмилостно се унищожаваха. Стригането беше истинско мъчение, защото машинката не беше точена от закупуването й.

Сядайки на бръснарския стол, ние изпитвахме ужас. Ристо ни успокояваше, като казваше: „Трай баьо за убос!“ — и започваше инквизицията, срещу която получаваше 20 лева тогавашни пари. Когато скубането ставаше нетърпимо, ние започвахме да се повдигаме от зор на стола, той се засмиваше и казваше:

— Скубе ли? Шъ скубе, оти она пробира и скубе белите влакна! На стари години нема да побелееш, а и нема да оплешивееш, оти на секо изскубано влакно шъ покарат нови десет.

— През лятната ваканция си отдъхвахме, защото никой от нас не се стрижеше и главите ни обрастваха с гъста буйна растителност. За дяволъка си заплащахме, защото машинката скубеше дългата коса двойно по-яростно.

Въпреки всичко обичахме да се въртим около бръснарницата, защото миришеше на одеколон, а и много зевзеклъци, шеги и мюзевирлъци ставаха там. Особено в петъчен ден, когато балканджиите слизаха на пазар. Първата им работа беше да се отбият в бръснарницата и да свалят руното от лицето и главите си.

Това беше мъчение за Фърчащио с тези изхабени бръсначи, но не беше по-леко и на небръснатите с месеци балканджии. Те ставаха лесна плячка и на зевзеците кемерчени. Особено страдаха тези, които идваха за първи път. Обикновено сценарият се повтаряше.

На столовете в бръснарницата седят двама, трима кемерчени, пушат и си приказват. Влиза балканджията, обрасъл като осиковски синур, сваля калпака си и срамежливо поздравява. Поздравяват го всички и го канят да седне, докато Фърчащио си приготви водата, легена, кърпата и бръсначите.

— Седни, седни момче! Ристо сега ще те подстриже и обръсне. Голям майстор е! Като те обръсне и подстриже няма да можеш да се познаеш в огледалото, — казва един.

— Ти, момче, от кое село си? — ще попита друг, въпреки че знаеше отговора.

— От Осиково съм, баьо, балканджия!

— Знам ви я! Вие сте юначни ора! През войната съм служил с вашенци. Они съ бръснеа без сапун. Виж тие от Дупни връх са калпави. Уж комшии с осиковчене, ама без сапун не може да съ обръснат. Ристо, обръсни го без сапун, ама с широкио бръснач, та да видиш какви юнаци са осиковчене!

Фърчащио го остриже най-напред с машинката, намокри брадата му с топла вода и почне да го бръсне.

Четинестата брада, липсата на сапун и изхабения бръснач прави бръсненето средновековна инквизиция. Ристо дере, оня се повдига и в един момент извиква:

— Запри! Излъгах ви! Я съм от Дупни връх, ама живеа у Осиково.

— Я го видох, Ристо, че това не е от Осиково! Айде сапунисвай го и го обръсни като дупнивръшки говняр! — ще каже трети.

Тази история се е разчула между балканджиите и когато седнеха на бръснарския стол предварително предупреждаваха, че са от Дупни връх. Но хитрите кемерчени веднага сменяха тактиката. Вместо осиковчани, дупнивръхците ставаха юнаци.

На края на бръсненето Фърчащио ги намазваше обилно с одеколон, духаше с кърпа към пламналото лице и казваше „Хаирлия да е! Да засвири музиката!“

Вместо музика започваха да свирят магаретата им. Излизайки от бръснарницата, стопаните им за тях бяха неузнаваеми — друго лице, друга миризма. Единствено гласовете и псувните им бяха познати. След известно магарешко инатене те позволяваха на стопаните си да ги възседнат, веднага след което поемаха с магарешки тръс по джадето за село.

Колоритни личности бяха двамата шивачи Ангел и Кото. Дюкянът им се намираше до фурната. Двамата бяха направили акционерно дружество, като капиталът на единия беше тежката ютия, а на другия възглавницата за гладене. Шевната машина беше обща. Поне два пъти седмично разваляха акционерното дружество, като единият си вземаше ютията, а другия възглавницата. На другия ден възстановяваха дружеството, като всеки си носеше деловия капитал. Двамата ортаци взаимно си правеха реклама. Кото казваше: