Веско Лазаров - Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))

Завърши разказа си дядо Цоцо. Отри потта от лицето си с ръкава на ризата и вдигна пльоската.

Тихо, кротко и безметежно живееше на този грешен свят дядо Цоцо. Този спокоен живот бе нарушен след отваряне на войната. България стана съюзник на Германия и оста Рим-Берлин-Токио, което доведе до разпалване на партизанските страсти. Започнаха явни и тайни коментарии на събитията. Дядо Цоцо непрекъснато слухтеше и изчакваше на къде ще задуха вятъра. Когато вече беше сигурен, стана отявлен привърженик на новия ред и смело запя: …„Рим, Берлин и Токио, верни в борбата скоро ще наложат нов ред на земята…“

Разрази се антисемитска кампания, в резултат на което всички евреи, без разлика на пол и възраст, трябваше да носят жълтата Давидова звезда на ревера си навсякъде и по всяко време. Цар Борис III, за да ги спаси от концлагерите, ги евакуира из цяла България. Дядо Цоцо, като всеки българин-патриот, се обяви за потомствен антисемит. Всячески се стремеше да докаже, че антисемитизмът у него е наследствена черта и че той е в кръвта му. Никога не пропускаше случай да не изтъкне заслугите на дядо му в това свято за всеки българин дело.

За омразата на Цоцовия дядо към евреите старите хора разказваха майтапа, който си е направил евреина — търговец Сакучо Самуилов (Закучията) с него. Един ден дядото срещнал Закучията, който носел две лисичи опашки. Поздравили се по живо по здраво и между другото дядо му попитал Закучията за какво му са тези опашки. Евреина хитрец му казал, че Амед Лаза Бег (иска да каже, че Хаджи Ахмед Бег Лазов) му поръчал да му намери най-малко сто опашки, които му били нужни за подарък на султанския харем. Но от къде ще ги намери не знае. Затова казал под секрет на дядото, ако може да намери такива опашки, немедлено да ги занесе на Ахмед, който ще ги плати скъпо и прескъпо. Тръгнал дядото из града от авджия на авджия и успял да събере десетина лисичи опашки. Зарадван, той веднага отърчал в дома на Ахмед с опашките. Когато отворили чувала и видял опашките, гавазите му турили един як бой, при което се вдигнала такава топордия, че стигнала чак до харема. Една от жените му била Муца Тронкова — врачанка запазила християнската си вяра. Чула тя патардията, надникнала през прозорците на харема и видяла нашия герой. Веднага изпратила евнуха на харема да отиде при гавазите и да разбере какво става. Върнал се евнуха и разказал каква е работата. Муца наредила да го доведат в приемната, разпитала го и го пуснала по живо, по здраво. От търговията с лисичите опашки му останал якия кютек, който му хвърлили гавазите и подигравките на целия град.

Краят на тази история според дядо Цоцо е съвсем друг. Бейшата Муца разказала на Ахмед Бег историята с опашките и помолила той да накаже евреина Закучи. Ахмед Вег, който обичал много жена си Муца, наредил на другия ден да се явят всички евреи в 10 часа в конака при него. Независимо от пол и възраст, всички евреи трябвало да носят на врата си лисича опашка. Иначе ги очаквало голямо наказание. Така дядото надхитрил евреина и продал скъпо и прескъпо опашките. От тогава започва лютата ненавист на Цоцовите прадци към „чифутите“, както той обичаше да ги нарича.

По-късно предателската роля на тези евреи била фатална, според дядо Цоцо, за изхода на въстанието и разгрома на Ботевата чета. Закучията и други евреи направили лично донос до Видинския мютесариф Раат паша (сигурно става дума за Рихат паша) за подготвяното въстание от врачанските съзцаклятници. Според него дядо му е бил активен участник в съзаклятието и един от началниците на комитетската полиция. В своята работа той не изпускал от очи и когато разбрал за коварния заговор поискал разрешение лично от Зимников (разбирай Заимов) да ги ликвидира. Зимников, обаче, имал търговски връзки с тях и не му разрешил. Въпреки това, когато тръгнали за Видин, той ги проследил и по плана си трябвало да ги ликвидира при хана в „Мътница“. Планът му бил осуетен малко преди изпълнението от турски сеймени( стражари). Те били изпратени от Берковица да охраняват евреите. Закучията и останалите евреи пристигнали във Видин и разкрили плановете на съзаклятниците. Във Враца били арестувани всички комитетски хора, които не издали нищо и дядо му не бил арестуван.

По-късно при всеки удобен случай дядо Цоцо не пропускаше да очерни евреите, като разказваше за зверското убийство на десетгодишното момче на Георги Мокърпиляков. След като то е изчезнало безследно от града, полицията намира следите му към евреите в града. Минават десетина дена и трупът му е намерен от един козар в местността „Зимевица“. Установява се, че малтретирано, мушкано с нож и умъртвено. Доказва се, че евреи са го затворили в една къща, като са го хранили със силна храна и захар. Предполага се, че фанатици евреи са взели кръвта му за религиозен ритуал. Завежда се шумен процес, при който са подведени под отговорност братята Бенбаса и Хаим Леви. В резултат на този процес всички евреи се изселват от града.