Селма Лагерльоф - Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция

Това си мислеше то, когато орелът изведнъж се спусна отгоре и капна до него на покрива на клетката.

— Исках да проверя дали крилете ми са още добри — каза Горго. — Ти сигурно си си помислил, че съм те изоставил! Сядай сега на гърба ми да те заведа при другарите ти!

— Не, това е невъзможно отвърна момчето. — Дал съм дума да стоя тук, докато ме освободят.

— Не дрънкай глупости! каза Горго. — Първо, тебе са те докарали тук против волята ти, а после са те заставили да обещаеш, че ще останеш! Не разбираш ли, че такова обещание няма защо да се изпълнява?

— Все пак съм принуден да го изпълня — отговори момчето. — Благодаря ти за доброто желание, но ти не можеш да ми помогнеш.

— Не мога ли? — попита Горго. — Ей сега ще видиш!

И той грабна Нилс Холгерсон в ноктите си, издигна се с него високо в небето и изчезна към север.

Орелът не спря, докато не отлетя далеч на север от Стокхолм. Тогава кацна край една гора и пусна момчето.

Щом се усети на свобода, момчето хукна с всички сили към града. Орелът направи дълъг скок, настигна момчето и го хвана.

— Какво значи това? Нима искаш да се върнеш обратно в затвора? — попита той.

— Не е твоя работа! Ще отида там, където си искам! — отговори момчето, като се опитваше да се освободи.

Тогава орелът го хвана здраво, издигна се и отново полетя на север.

Той прелетя цялата Упланд и спря чак при големия водопад в Елвкарлебю. Кацна на един камък сред пенливите води на реката и пусна пленника си.

Момчето веднага разбра, че оттук няма как да избяга. Над тях бучеше потъналият в бяла пяна водопад, а наоколо кипеше бързеят. Много му беше неприятно, че не бе удържало думата си. То обърна гръб на орела и потъна в мълчание.

А орелът, като настани момчето на такова място, от което то не можеше да избяга, почна да му разказва как е бил отгледан от Ака от Кебнекайзе и как после се скарал с нея.

— Сега може бити е ясно, Палечко — завърши той, — защо искам да те върна при дивите гьски. Чувах, че Ака те обичала и исках да те помоля да ни помириш.

Щом разбра, че орелът не го е отнесъл само от упорство, момчето веднага се успокои.

— С удоволствие бих ти помогнал — каза то. — но съм обвързан от обещанието си.

И момчето разказа на орела как е попаднало в плен и как Клемент Ларсон е напуснал Скансен, без да го освободи. Но орелът не искаше да промени плановете си.

— Слушай, Палечко! — каза той. — Крилете ми могат да те отнесат навсякъде, където искаш да отидеш, а очите ми могат да открият всичко, което искаш да намериш. Кажи ми как изглежда човекът, на когото си дал обещание, и аз ще го намеря и ще те отведа при него! Тогава ти ще го помолиш да те освободи от обещанието ти.

Момчето одобри това предложение.

— Веднага се вижда, Горго, че те е възпитавала такава умна птица като Ака! — каза то.

След това описа подробно Клемент Ларсон и добави, че, доколкото си спомня, цигулярат бил от Хелзингланд.

— Ще претърсим цялата Хелзингланд, от Лингбу до Меланшьо и от Стурберг до Хорнсланд — обеща орелът. — Още утре, преди да се е мръкнало, ти ще говориш с този човек.

— Сега вече обещаваш повече, отколкото можеш да изпълниш — каза момчето.

— Какъв орел съм аз, ако не мога да свърша това — отвърна Горго.

Когато Горго отлетя от Елвкарлебю с Палечко на гърба, двамата бяха вече добри приятели. Сега момчето отново можеше да разглежда страната, над която летяха, защото в ноктите на орела не бе видяло нищо. А ако знаеше, че сутринта бяха прелетели над височините на Упсала, над големите заводи Остербю, над мината Данемура и стария дворец Орбихюс, без да ги види, то сигурно щеше да съжалява много.

Сега орелът бързо го носеше над Йестрикланд. В южната част на областта нямаше нищо забележително. Тя беше равна, почти цялата покрита с борови гори. Но по на север, от границата на Даларна до Ботническия залив, под тях се простря красива ивица земя с обрасли с широколистни гори хълмове, светли езера и бързи реки. Големи села лежеха около белите си черкви, кръстосваха се пътища и железопътни линии, виждаха се красиви, потънали в зеленина къщи, а цъфналите овощни градини изпълваха въздуха с чудния си аромат.

Край реките се редяха големи железарии, каквито момчето беше виждало в Минната област. Те продължаваха чак до морето, където един голям град разстилаше белите си къщи. На север от тази богато застроена област пак започваха мрачни гори, но тук страната вече не беше равна, а се издигаше в хълмове и се спускаше в долини като развълнувано море.