— О, Джървас Хелуайс — отвърнал гласът, а през това време фигурата се извърнала в усилието си да прикрие обезобразеното си лице — недей да гледаш жената, която някога обичаше! Сполетя ме божие проклятие, защото не смятах мъжа за свой брат, нито пък жената — за своя сестра. Обгърнах се с гордостта като с мантия и презирах естествените страдания. Затова природата превърна клетото ми тяло в проводник на страхотно страдание. Наказана съм заради греха си към теб, към всички тях, към цялата природа! Пред тебе е Елеанор Рочклиф.
В гърдите на Джървас Хелуайс закипяло озлоблението на психически болния човек, както и осъзнатата, въпреки лудостта, утаена в дъното на душата му горчивина заради неговия отровен н разбит живот и заради любовта, на която било отвърнато с презрение. Той насочил разобличително пръст към нещастното момиче и спалнята закънтяла, а завесите на леглото се разклатили от гръмогласния му безумен смях.
— Поредният успех на лейди Елеанор — изкрещял той. — Всички са нейни жертви. Нима има по-достоен от нея да бъде последната жертва?
Тласнат от нова приумица в размътения си мозък, той грабнал съдбовната мантия и се втурнал навън от къщата. Същата нощ по улиците минала процесия с факли, носеща по средата тялото на жена, увито в богато извезана мантия. Начело крачел Джървас Хелуайс, развяващ червения флаг на епидемията. Когато стигнали пред Провинс Хаус, тълпата изгорила символичното изображение, а духналият силен вятър разнесъл надалеч пепелта. Говори се, че точно от този миг нататък епидемията намаляла, като че нейната сила, от първата проява на болестта до последната, била свързана по загадъчен начин с мантията на лейди Елеанор. Участта на злочестата дама тъне в странна мъглявина. Има поверие обаче, че понякога в една от спалните на тази къща можело бегло да се съзре женска фигура, криеща се в най-тъмните кътчета и забулваща лицето си с везана мантия. Ако легендата е вярна, не е ли това някогашната лейди Елеанор?
Домакинът, старият роялист и аз изразихме най-искреното си възхищение от историята, силно заинтригувала всички ни. Читателят едва ли би могъл да си представи колко неизразимо по-силно е въздействието на подобно сказание, когато, както в настоящия случай, можем напълно да се доверим на разказвача за истинността на словата му. Що се отнася до мен, понеже знаех как добросъвестно мистър Тифъни установява достоверността на фактите, дори той да бе рекъл, че със собствените си очи е видял постъпките и страданията на клетата лейди Елеанор, нямаше да му повярвам повече от сега.
© Весела Кацарова, превод от английски
Nathaniel Hawthorne
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 15 юли 2003 г.
Книжното тяло е любезно предоставено от Галина Янакиева
Публикация:
Натаниъл Хоторн, ГОЛЯМОТО КАМЕННО ЛИЦЕ
РАЗКАЗИ
Преведе от английски ВЕСЕЛА КАЦАРОВА
Съставител НАТАЛИЯ КЛИСУРСКА
Художник КОСТАДИНКА МИЛАДИНОВА
Редактор ОГНЯНА ИВАНОВА
Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ
Технически редактор ПЕТЪР БАЛАВЕСОВ
Коректор АЛБЕНА НИКОЛАЕВА
АМЕРИКАНСКА. ПЪРВО ИЗДАНИЕ. ИЗДАТЕЛСКИ НОМЕР 800. ДАДЕНА ЗА НАБОР 10. 1. 1983 г. ПОДПИСАНА ЗА ПЕЧАТ 12. II. 1983 Г. ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ 25. V. 1983 Г. ФОРМАТ 1/16/60/90. ПЕЧАТНИ КОЛИ 17. ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 17. УСЛОВНО ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 15.71.
ЦЕНА 1.34 лв.
ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“, СОФИЯ „Г. ДИМИТРОВ“. КЛОН ЛОЗЕНЕЦ, БУЛ. „Г. ТРАЙКОВ“ 2а
ТНЕ portable hawthorne
viking press, new york 1969
hawtornes short stories
vintange book’s, new york 1946
Съдържание:
[[2396|Предговор от Наталия Клисурска]]
[[2397|Голямото каменно лице]]
[[2398|Творецът на прекрасното]]
[[2399|Дъщерята на Рапачини]]
[[2400|Злочестината на господин Хъгинботъм]]
[[2401|Егоизъм или змия в гърдите]]
[[2402|Експериментът на доктор Хейдигър]]
[[2403|Белегът]]
[[2404|Беловласия покровител]]
[[2405|Моят роднина майор Молино]]
[[2406|Кроткото момче]]
[[2407|Амбициозният гост]]
[[2408|Мантията на лейди Елеанор]]
[[2409|Големия гранат]]
[[2410|Пророчески портрети]]
[[2411|Сестрите-години]]
[[2412|Итън Бранд]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2408]
Последна редакция: 2007-04-29 13:46:30