Роберт Хюлик: Златното божество

Тан изглеждаше смутен. След известно колебание каза:

— Резиденцията ви е във великолепно състояние, ваше превъзходителство. Последното лято покойният съдия нареди всичко да се боядиса наново. За нещастие обаче опакованите му мебели и личните му вещи и досега са си там. Все още нямаме никаква вест от брат му, единствения жив сродник. Не зная къде трябва да бъдат изпратени всички тези неща. А и понеже негово превъзходителство Уан беше вдовец, прислужниците му бяха само местни хора, които напуснаха след неговата… хм, кончина.

— Тогава къде е бил отседнал следователят, докато е бил тук? — учудено попита съдията Ди.

— Спеше на леглото в работния кабинет на съдията, ваше превъзходителство — съкрушено отговори Тан. — Прислужниците му поднасяха храната също там. Дълбоко съжалявам, зная, че всичко това беше във висша степен нередно, но тъй като братът на магистрата отговаряше на писмата ми, аз… Наистина е много неприятно, но…

— Няма значение — бързо каза съдията Ди. — Не възнамерявам да довеждам семейството и слугите си, докато това убийство не бъде разгадано. Сега ще ида в личния си кабинет и ще се преоблека там, а вие покажете на помощниците ми къде да се настанят.

— Срещу съдилището, ваше превъзходителство, има твърде приличен хотел — живо рече Тан. — Аз самият съм се настанил там с жена си и мога да ви уверя, че и помощниците ви…

— Това също е абсолютно забранено от закона — хладно го прекъсна съдията. — Защо не живеете на територията на съдилището? С вашия дългогодишен опит би трябвало да знаете законите.

— Аз всъщност живея на горния етаж на сградата, зад приемната зала, ваше превъзходителство — притеснено обясни Тан. — Но тъй като покривът се нуждае от поправка, помислих си, че едва ли биха възникнали затруднения, ако се настаня, временно, разбира се…

— Добре, добре — прекъсна го съдията. — Но настоявам тримата ми помощници да не живеят извън стените на съдилището. Погрижете се да им бъде осигурен подслон в къщичката на пазачите.

Тан направи дълбок поклон и излезе заедно с Ма Жун и Цяо Тай. Хун съпроводи съдията до личния му кабинет. Помогна му да облече церемониалната роба и му поднесе чаша чай. Докато бършеше лицето си с гореща влажна кърпа, съдията запита:

— Имаш ли представа, Хун, защо този човечец е толкова притеснен?

— Изглежда доста педантичен — отвърна старият слуга. — Предполагам, че неочакваното ни пристигане го е смутило много.

— А пък аз си смятам — замислено рече съдията, — че по-скоро ужасно се страхува от нещо в съдилището. По тази причина се е преместил в хотела. Е, като му дойде времето, ще разберем и това.

Пристигна Тан и съобщи, че всички са се събрали в съдебната зала. Ди постави на мястото на домашната си шапчица черната униформена съдийска шапка с висящи краища и влезе в залата, следван от Хун и Тан. Седна на стола зад високата маса и направи знак на Ма Жун и Цяо Тай да застанат зад него.

Съдията каза няколко подходящи за случая думи, след което Тан му представи един по един четирийсетината мъже, коленичили на плочника пред съдийската маса. Ди забеляза, че чиновниците са облечени в спретнати сини роби, а металните шлемове на пазачите и стражниците, които носеха кожени куртки, бяха старателно излъскани. Общо взето, персоналът имаше съвсем приличен вид. Съдията не хареса жестокото лице на началника на стражниците, но после си даде сметка, че тия типове обикновено са опасни и трябва постоянно да се държат под око. Регистраторът на смъртните случаи доктор Шън бе възрастен мъж с достойна осанка и интелигентно лице. Тан прошепна на съдията, че това е най-добрият лекар в окръга и че се отличава с благороден характер.

Когато представянето приключи, съдията обяви, че Хун Лян е назначен за сержант към трибунала и ще контролира текущите работи на съда, а Ма Жун и Цяо Тай ще надзирават пазачите и стражниците, ще отговарят за дисциплината, охраната на съдилището и реда в затвора. Когато се прибра в личния си кабинет, съдията нареди на Ма Жун и Цяо Тай да огледат затвора и къщичката на пазачите.

— След това — добави той — ще проведете с пазачите и стражниците строево обучение. Това ще ви даде възможност да ги опознаете и да видите колко пари струват. После се разходете из града и добийте впечатления за настроението на хората. Бих искал да дойда с вас, но ще трябва да жертвам цялата вечер, за да се ориентирам в случая с убийството на бившия съдия. Колкото и късно да се върнете, елате и ми докладвайте.