Роберт Хюлик - Златното божество

— Значи сега можеш да си опиташ късмета и с някое корейско девойче! — подхвърли Цяо Тай на Ма Жун. — А след това в храма можеш да купиш и евтино опрощение за греха си.

Двама въоръжени стражници отвориха вратата и пътниците подкараха конете си по една оживена търговска улица, която ги отведе до високата стена, ограждаща двора на съдилището. Тръгнаха покрай нея и стигнаха до главния портал на южната страна, където неколцина пазачи седяха на пейка под големия бронзов гонг. Те скочиха на крака и стегнато отдадоха чест на съдията. Но Хун забеляза, че зад гърба му си размениха многозначителни погледи.

Един стражник съпроводи новопристигналите до канцеларията в дъното на главния двор. Там четирима чиновници усърдно се трудеха с четките си под надзора на мършав възрастен мъж с къса сива брада. Крайно смутен, той се завтече да ги посрещне и заеквайки, се представи като старши писар, временно оглавяващ управлението на окръга.

— Вашият покорен слуга — притеснено добави той — дълбоко съжалява, че не ни беше съобщено предварително за пристигането на негово превъзходителство. Нямах възможност да се погрижа за приготовлението на тържествена вечеря по този случай и…

— Предполагах — прекъсна го съдията, — че от граничния пост са изпратили пред нас вестоносец. Сигурно е станало някакво недоразумение. Но тъй като и бездруго съм вече тук, най-добре ще е да ме разведете из съдилището.

Тан ги отведе първо в просторната съдебна зала. Покритият с керамични плочки под беше чисто пометен, а високата маса на подиума в дъното бе покрита с лъскав червен брокат. Завеса от бледовиолетова коприна закриваше изцяло стената зад масата. В средата й както обикновено, избродиран с дебели златни нишки, се открояваше внушителният образ на еднорог, символ на прозорливостта.

Минаха през една скрита зад завесата врата и след като прекосиха тесен коридор, влязоха в личния кабинет на магистрата. Тази стая също бе добре поддържана: нямаше и следа от прах върху полираното писалище, а стените бяха прясно белосани. Широкото легло до стената в дъното бе покрито с красив тъмнозелен брокат. След като хвърли бърз поглед на стаята с архива, която се намираше до кабинета му, съдията излезе във втория двор, разположен пред приемната зала. Старият чиновник смутено обясни, че не е била ползвана след отпътуването на следователя. Възможно било някой стол или маса да не са точно на мястото си… Съдията наблюдаваше с любопитство непохватната му прегърбена фигура. Човечецът изглеждаше наистина много притеснен.

— Вие сте поддържали всичко в много добър порядък — окуражително заяви съдията.

Тан се поклони дълбоко и каза с разтреперан от вълнение глас:

— Покорният ви слуга, ваше превъзходителство, работи тук от четирийсет години. Всъщност откакто постъпих в трибунала като разсилен. Обичам нещата да са на място. Тук винаги всичко е вървяло като по мед и масло. Ужасно е, че сега, след всичките тия години…

Гласът му секна. Той побърза да отвори вратата на приемната зала. Когато застанаха около високата централна маса с красива дърворезба, Тан почтително връчи на съдията големия квадратен печат на трибунала. Ди го сравни с отпечатъка в регистъра, след което се подписа, че го е приел. Сега вече бе законен окръжен магистрат на Бънлай. Поглаждайки брадата си, той каза:

— Убийството на предишния магистрат ще бъде разгледано с предимство пред всички други текущи дела. Когато му дойде времето, ще се срещна с видните граждани на окръга и ще се съобразя с останалите формалности на етикета. Освен служителите на съдилището единствените жители на окръга, които искам да видя днес, са надзорниците на четирите градски квартала.

— Има и пети, ваше превъзходителство — вметна Тан, — надзорникът на корейските заселници.

— Той китаец ли е? — попита съдията Ди.

— Не, ваше превъзходителство — отвърна Тан, — но свободно говори езика ни.

Чиновникът сложи ръка пред устата си, за да се изкашля, и продължи неуверено:

— Това не е обичайна практика, ваше превъзходителство, но префектът е решил тези корейски заселници на източния бряг на притока да се ползват от полунезависим статут. Надзорникът отговаря за реда там. Нашите хора могат да се месят само ако получат от него молба за помощ.

— Наистина е доста необичайно — промърмори съдията. — Някой ден ще надникна там. Е, сега кажете на целия персонал да се събере в съдебната зала. Междувременно ще хвърля един поглед на личните си покои и ще се поосвежа.