Роберт Хюлик - Златното божество

Двамата здравеняци излязоха. Влезе Тан, следван от слуга с два свещника. Магистратът покани старшия писар да седне на табуретката пред писалището редом със сержант Хун. Слугата остави свещниците на писалището и се оттегли безшумно.

— Току-що видях — каза съдията на Тан, — че чиновникът, отбелязан в списъка като Фан Шун, не е присъствал на представянето. Да не е болен?

Тан се плесна с ръка по челото и заекна:

— Въз-възнамерявах да при-приказвам с вас по този въпрос, ваше превъзходителство. Аз наистина съм крайно обезпокоен за Фан. На първо число този месец, по време на годишния си отпуск, той замина за Биенфу, главния град на префектурата. Трябваше да се върне вчера сутринта. Когато не се появи, аз изпратих един стражник до малкия чифлик на Фан в западните покрайнини на града. Наемният работник, който се грижи за чифлика, казал, че Фан и слугата му са пристигнали там вчера и са си отишли към обед. Това много ме разтревожи. Фан е чудесен човек, способен държавен служител и винаги много точен. Не мога да си обясня какво ли му се е случило, той…

— Може да е бил разкъсан от тигър — нетърпеливо подметна съдията.

— Не, ваше превъзходителство, само това не! — проплака Тан.

Лицето му внезапно стана пепеляво. Светлината на свещите се отрази в широко разтворените му, ужасени очи.

— Хайде, успокойте се, човече! — раздразнено рече съдията. — Напълно разбирам, че убийството на магистрата ви е разстроило, но това все пак се е случило преди две седмици. От какво се страхувате сега?

Тан избърса потта от челото си.

— Моля негово превъзходителство за извинение — смънка той. — Миналата седмица един чифликчия бе намерен в гората с разкъсано гърло, целият жестоко одран. Сигурно наоколо се навърта звяр човекоядец. Напоследък не мога да спя добре, ваше превъзходителство. Смирено прося извинение и…

— Добре, добре — каза съдията. — Двамата ми помощници са опитни ловци. В някой от близките дни ще ги изпратя да убият този тигър. Налейте ми чаша горещ чай и да продължим работата си.

Тан напълни чашата на съдията, който жадно отпи няколко глътки и се облегна на стола си.

— Искам да ми разкажете подробно как точно е било открито убийството.

Подръпвайки брадата си, Тан започна нерешително:

— Предшественикът на негово превъзходителство беше очарователен и изключително културен благородник. Може би понякога малко лекомислен и небрежен към някои дреболии, но много точен по отношение на всички наистина важни неща… действително много точен. Беше към петдесетгодишен, имаше дълъг и богат житейски опит. Способен съдия, ваше превъзходителство…

— А имаше ли някакви врагове тук? — попита магистратът.

— Нито един! — възкликна Тан. — Той беше мъдър и справедлив съдия, хората много го обичаха. Мога най-отговорно да заявя, че беше дълбоко уважаван в този окръг, наистина дълбоко уважаван.

Магистратът кимна с глава, а Тан продължи:

— Преди две седмици, когато наближаваше време за сутрешното съдебно заседание, личният му прислужник дойде при мен в канцеларията и ми съобщи, че господарят му не е прекарал нощта в спалнята си и че вратата на библиотеката му е заключена отвътре. Знаех, че съдията нерядко чете и пише там до късно през нощта, затова предположих, че е заспал над книгите. И така, почуках силно на вратата. Когато отвътре не се чу никакъв шум, уплаших се да не е получил сърдечен пристъп. Повиках началника на стражниците и накарах да разбият вратата — Тан преглътна. Устните му нервно потрепнаха. След кратка пауза продължи: — Магистратът Уан лежеше на пода пред шкафа с мангала за подгряване на вода за чай, вперил в тавана невиждащи очи. На рогозката близо до протегнатата му ръка се бе търкулнала чаена чаша. Пипнах тялото. Беше твърдо и студено. Незабавно повиках регистратора на смъртните случаи и той установи, че смъртта е настъпила около полунощ. После взе проба от чая, останал в чайника, и…

— Къде беше оставен чайникът? — прекъсна го съдията.

— Върху шкафа в левия ъгъл, ваше превъзходителство — отвърна Тан, — до медния мангал. Беше почти пълен. Доктор Шън даде пробата от чая на едно куче и то моментално умря. След това докторът подгря чайника и по миризмата разпозна отровата. Нямаше как да провери и водата в котлето върху мангала, защото бе напълно извряла.

— Кой носеше вода за чая? — попита съдията.

— Лично съдията — веднага отговори Тан и тъй като Ди вдигна въпросително вежди, побърза да обясни: — Той беше горещ поклонник на чаената церемония, ваше превъзходителство, и обръщаше специално внимание на всички ритуали, свързани с нея. Винаги настояваше сам да си донася вода от кладенеца в градината и сам да я кипва на мангала в библиотеката си. Чайникът, чашите и кутийката му за чай са скъпоценни старинни вещи. Той ги държеше заключени в шкафа под мангала. По мое настояване регистраторът на смъртните случаи направи експеримент и с листенцата в чаената кутийка, но те се оказаха съвършено безвредни.