Роберт Хюлик - Златното божество

Сбърчвайки дебелите си вежди, съдията отговори:

— Признавам, че нямам и най-малка представа. Дрехите, конят с бяло петно на челото, времето на изчезването: всичко говори, че е била именно госпожа Гу. Но мисля, че от това, което казаха за нея баща й и брат й, съм успял да си изградя доста добра представа за нейната личност. Да е имала връзки преди и след брака си с този разбойник Фан Шун, просто не приляга на характера й. По-нататък… Макар и да се убедих, че доктор Цао е съвършен егоист, мисля, че неговото абсолютно безразличие към съдбата на дъщеря му не е естествено. Не мога да се отърва от мисълта, че убитата жена не е госпожа Гу и че той знае това.

— От друга страна — забеляза сержантът, — жената е внимавала Бей и дъщеря му да не видят лицето й. Това подсказва, че тя наистина е била госпожа Гу, която не е искала да бъде разпозната. Тъй като брат й ни каза, че често излизал с нея из полето, може да се предположи, че Бей и дъщеря му са знаели как изглежда.

— Основателна ти е забележката — с въздишка рече съдията. — И тъй като Бей я е видял след убийството, когато лицето й е било покрито с кръв, не е могъл да я разпознае… стига това наистина да е била госпожа Гу. А що се отнася до оня монах, веднага след обедния ориз аз лично ще ида в Храма на белия облак и ще се опитам да науча нещо повече за него. Сержант, кажи на стражите да приготвят официалния ми паланкин. А ти, Цяо Тай, ще излезеш следобед заедно с Ма Жун. Опитайте се да откриете този А Куан и го арестувайте. Вчера двамата предложихте да арестувате някой опасен престъпник. Ето ви една хубава възможност. А докато оглеждате местността, можете да прескочите и до изоставения храм и да го претърсите. Не е изключено убитата жена да е погребана там. Човекът, откраднал трупа й, не би могъл да отиде далеч.

— Ще ви намерим А Куан, ваше превъзходителство — каза Цяо Тай със самоуверена усмивка.

Той стана и излезе. Появи се един прислужник, който носеше таблата с обедния ориз на съдията. Ди едва бе взел пръчиците за хранене, когато Цяо Тай неочаквано се върна:

— Току-що на минаване край затвора случайно погледнах в килията, където временно са оставени телата на двамата покойници. Тан беше седнал край трупа на Фан и държеше ръката на мъртвеца в своята. Цялото му лице беше мокро от сълзи. Мисля, че кръчмарят е имал предвид точно това, когато каза, че Тан е по-различен. Гледката е покъртителна, ваше превъзходителство. По-добре не ходете там.

Съдията Ди мълча през целия път до Източната врата. Само когато ги пренасяха през притока по моста Небесна дъга, сподели с Хун възхищението си от прекрасния изглед на Храма на белия облак, разположен на отсрещния бряг. Белите му мраморни портали и покритите със сини керемиди покриви се открояваха на фона на зеления планински склон. Носачите ги изкачиха по широка мраморна стълба и оставиха паланкина в просторен двор, заобиколен от широка открита галерия. Съдията подаде голямата си червена визитна картичка на един възрастен монах, който бе излязъл да ги посрещне.

— Негово преосвещенство тъкмо привършва следобедната си молитва — каза той.

После старецът ги преведе през три други двора, разположени амфитеатрално на склона и свързани с красива стълба от дялан мрамор. В дъното на четвъртия двор имаше още една редица от стръмни стъпала. На горния им край съдията видя дълга тясна тераса, изсечена направо в покритата с мъх скала. Чуваше се ромон на падаща вода.

— Извор ли има тук? — попита Ди.

— Да, ваше превъзходителство — отвърна монахът. — Водата е бликнала от скалата долу преди четиристотин години, когато светецът, основал храма, открил на това място свещената статуя на бог Майтрея. Тя е положена в параклиса, от другата страна на пропастта.

Сега съдията Ди видя, че между терасата и високата отвесна скала насреща имаше процеп, широк около пет стъпки. Тясно мостче от три дървени дъски водеше през ждрелото към широка тъмна пещера. Съдията стъпи на мостчето и погледна към дъното на дълбоката пропаст. На около трийсетина стъпки под него бликаше бързоструен извор, чиито води обливаха острите камъни. От дълбината лъхаше благодатна хладина. В пещерата на отсрещната страна съдията зърна златна решетка, зад която висеше червена копринена завеса. Тя очевидно прикриваше параклиса със статуята на Майтрея, светая светих на храма.

— Покоите на негово преосвещенство са в края на терасата — каза старият монах.