Роберт Хюлик - Златното божество

— А сега какво ще ни кажеш за тоя гребен? — попита съдията.

— А Куан е истински кавалер — рече Сунян с усмивка, от която личеше, че споменът й е приятен. — Когато го видях за последен път, той ми рече, че иска да ми подари нещо наистина хубаво, което да ми напомня за него. Аз му рекох, че искам един гребен точно като тоя, дето носех. Той рече, че ще ми намери такъв дори ако се наложи да иде чак до пазара в града.

Съдията поклати глава.

— Това е всичко, Сунян — каза той. — Има ли къде да се настаниш тук в града?

— Леля ми живее до пристанището — отвърна девойката.

Когато сержант Хун я отведе, съдията попита началника на стражниците:

— Какво знаеш за тоя хубавец А Куан?

— Опасен престъпник, ваше превъзходителство — незабавно отговори той. — Преди половин година тук в трибунала му наброихме петдесет удара с тежкия бич, защото беше набил и ограбил един стар селянин, а подозираме, че пак той преди два месеца е пречукал оня дребен търговец при сбиване в игралния вертеп близо до Западната врата. Няма собствен дом, спи в гората или по плевните на чифлиците, в които работи.

Съдията се облегна назад в креслото. Известно време повъртя разсеяно гребена в ръцете си. После отново изправи гръб и каза:

— Съдът, след като проучи мястото на престъплението и изслуша показанията на свидетелите, смята, че Фан Шун и жената, облечена в дрехите на госпожа Гу, са били убити през нощта на четиринайсети този месец от скитника А Куан.

В залата се разнесе изумена гълчава. Съдията удари с чукчето си по масата.

— Заключението на съда е — продължи той, — че У, слугата на Фан Шун, пръв е разкрил убийството. Той е откраднал кутията с парите на Фан, присвоил е двата коня и е забягнал. Съдът ще направи необходимото за арестуването на престъпниците А Куан и У. Освен това съдът ще продължи усилията си, за да се изясни самоличността на жената, която е била с Фан, и да се намери тялото й. Също така ще се опита да изясни връзката на монаха Дзухай с този случай.

В личния си кабинет съдията Ди каза на Ма Жун:

— Погрижи се дъщерята на Бей да се добере благополучно до къщата на леля си. Една изчезнала жена ни стига.

Когато Ма Жун излезе, сержант Хун каза с озадачена гримаса:

— Не можах да схвана добре защо заключението на ваше превъзходителство преди малко, по време на заседанието, беше такова.

— Нито пък аз — добави Цяо Тай. Съдията допи чая си. След това каза:

— Когато чух разказа на Бей Чу, веднага реших, че убиецът не може да е У. Ако той наистина е имал намерение да убие и да ограби господаря си, щял е да го направи на отиване към Биенфу или на връщане оттам, където е имал по-добри възможности и рискът да бъде разкрит е бил по-малък. Освен това У е градски човек. Той би използвал нож и със сигурност не сърп, който е крайно неудобен като оръжие за човек, несвикнал да борави с него. И най-сетне, само някой, който действително е работил в чифлика, е могъл да знае къде да намери сърпа в тъмнината. След като е налетял на убитите, У е откраднал кутията с парите и конете. Страхувал се е, че ще бъде обвинен за престъплението, а страхът в съчетание с алчността и добрата възможност за забогатяване представлява сериозен мотив.

— Това звучи правдоподобно — забеляза Цяо Тай.

— Но защо му е трябвало на А Куан да убива Фан Шун?

— Убил е не този, когото е искал да убие — отвърна съдията. — А Куан е купил гребена, който бил обещал на Сунян, и тази нощ е отивал при нея. Може би си е мислел, че ако й го подари, тя ще го удостои с благоволението си още веднъж. Няма съмнение, че двамата със Сунян са си имали някакъв сигнал, с който той й е давал да разбере, че е наблизо. Но докато е минавал край къщата на път за плевнята, А Куан е видял светлина в спалнята. Това е било нещо необичайно, затова е отворил прозореца и е надникнал вътре. Виждайки в полумрака двойката на леглото, е помислил, че са Сунян и новият й любовник. Той е свиреп разбойник, тъй че веднага е отишъл при сандъка със сечивата, извадил е сърпа, скочил е в спалнята през прозореца и им е прерязал гърлата. Гребенът е паднал от ръкава му, намерих го под прозореца. Дали, преди да избяга, е разбрал, че е убил не тези, които е искал, не зная.

— Сигурно доста скоро е разбрал — обади се Цяо Тай.

— Знам ги аз тия типове. Той не би избягал, преди да претърси стаята, за да види дали няма нещо за крадене. Тогава сигурно пак е погледнал жертвите и е открил, че жената не е Сунян.

— Но тогава коя е била тя? — попита сержант Хун. — Ами монахът?