Роберт Хюлик - Златното божество

— Довиждане — каза съдията и се метна на седлото. Той яздеше надолу по хълма, следван от Хун и Сунян, когато един симпатичен юноша изскочи ненадейно от боровата горичка и се поклони дълбоко. Ди спря коня си. Младежът загрижено попита:

— Има ли някакви новини за сестра ми, ваше превъзходителство?

Когато съдията мрачно поклати глава, момчето прехапа устни. После избухна:

— Аз съм виновен за всичко. Моля ви се, намерете я, ваше превъзходителство! Тя беше толкова изкусна в ездата и лова. Винаги ходехме заедно из полята. Беше твърде умна за момиче, трябвало е да се роди момче — младежът преглътна и продължи: — Ние двамата обичаме полето, но баща ни винаги говори за града. Ама като загуби парите си… — той хвърли неспокоен поглед към къщата и бързо добави: — Но аз не бива да ви досаждам, ваше превъзходителство. Татко ще се сърди.

— Изобщо не ми досаждаш — бързо каза съдията. Харесваше му приятното, открито лице на младежа.

— Сигурно сега, когато сестра ти е омъжена, се чувстваш самотен.

Лицето на юношата помръкна.

— Не повече от нея, ваше превъзходителство. Тя ми каза, че не харесва особено този Гу, но понеже, тъй или иначе, някой ден трябваше да се омъжи за някого и понеже баща ни настояваше толкова много, тя реши: защо този някой да не бъде господин Гу? Такава беше тя, ваше превъзходителство, малко нехайна, но винаги много весела. Само че когато се върна тук оня ден, не изглеждаше щастлива и не ми каза нищичко за новия си живот. Какво ли може да й се е случило, ваше превъзходителство?

— Правя всичко, каквото мога, за да я открия — рече съдията. Той извади от ръкава си носната кърпичка, която бе намерил в колибата пред чифлика, и попита:

— Това на сестра ти ли е?

— Наистина не зная, ваше превъзходителство — с усмивка отговори момчето. — Всички тия женски неща ми изглеждат еднакви.

— Кажи ми — попита съдията — Фан Шун често ли идваше тук?

— У дома е идвал само веднъж — отвърна младежът. — Когато трябваше да говори с баща ми за нещо. Но понякога го срещам из полето. Той ми харесва. Много е силен и стреля добре с лък. Оня ден ми показа как да си направя истински арбалет. Харесвам го много повече от оня, другия мъж от трибунала, Тан, дето често идва в чифлика на Фан. Той има такъв странен поглед.

— Добре — каза съдията, — веднага щом научим нещо ново за сестра ти, ще уведомя баща ти. Довиждане.

Когато се върнаха в трибунала, съдията нареди на сержант Хун да настани селското момиче в къщичката на пазачите и да го наглежда, докато съдебното заседание бъде открито. Ма Жун и Цяо Тай го чакаха в личния му кабинет.

— Намерихме в плевнята оная рогозка с окървавените дрехи и сърпа — докладва Ма Жун. — Женските дрехи отговарят на описанието, дадено от Гу. Изпратих един стражник до Храма на белия облак. Той ще каже на монасите да изпратят някой, който да разпознае остригания мъртвец, когото намерихме. Сега регистраторът на смъртните случаи изследва труповете. Пъхнахме оня дървеняк Бей в затвора на трибунала.

Съдията поклати глава.

— Тан яви ли се на работа? — попита той.

— Изпратихме един прислужник да му каже за Фан — отговори Цяо Тай. — Сигурно скоро ще пристигне. Научихте ли нещо интересно от оня дебел доктор, господин съдия?

Ди беше приятно изненадан. За пръв път един от двамата забележителни момци задаваше въпрос. Изглежда, работата бе започнала да им става интересна.

— Нищо особено — отвърна той. — Освен това, че доктор Цао е надут глупак и лъжец на лъжците. Много е възможно дъщеря му да е познавала Фан Шун преди сватбата си, а според брат й тя не е била щастлива с Гу. Все още не мога да видя смисъл в цялата история. Може би разпитът на Бей и дъщеря му ще доведе до разкриване на някои нови факти. Сега ще напиша циркулярно писмо до всички граждански и военни власти в провинцията със заповед за арестуването на онзи юнак У.

— Ще го хванат, когато се опита да продаде двата коня — обади се Ма Жун. — Търговците на коне са много добре организирани. Те поддържат тесни връзки помежду си и с властите. Имат и система за дамгосване на конете със специални знаци. За новак в тая работа не е лесно да продаде краден кон… Поне така съм чувал — целомъдрено добави той.

Съдията се усмихна. Взе четката и бързо написа циркулярното писмо. Повика един писар и му заповяда да го размножи и да го разпрати незабавно. Прозвуча ударът на гонга и Ма Жун бързо помогна на съдията да облече официалната си роба.

Новината, че е открито тялото на Фан, вече се бе разчула. Съдебната зала беше претъпкана с любопитни зрители. Магистратът попълни един формуляр за надзирателя на затвора и Бей Чу бе доведен пред съдийската маса. Ди го накара да повтори показанията си и писарят му ги прочете. Когато Бей потвърди, че всичко е записано точно, и постави под протокола отпечатъка на палеца си, съдията каза: