Роберт Хюлик - Златното божество

Съдията Ди замълча и хвърли поглед към бележките, които си бе водил по време на разговора с Хун.

— След вечеря — продължи той — прегледахме с Хун най-важните папки от архива и установихме, че всички регистри са попълвани надлежно до последния момент — съдията Ди отмести настрани папката, която беше поставена пред него, и запита с жив интерес: — А вие двамата какво свършихте тази вечер?

— Като че ли нищо особено, ваше превъзходителство — печално отвърна Ма Жун. — Ние с приятеля ми ще трябва да я учим тая служба от нулата, така да се каже…

— И аз самият имам още много да уча — обади се съдията Ди с уморена усмивка. — Та какво се случи?

Ма Жун докладва първо какво им е разказал съдържателят на „Градината на деветте цвята“ за Тан и за неговия помощник Фан Шун. Когато свърши, съдията Ди поклати глава и каза:

— Не мога да разбера какво му има на този Тан. Той се намира в ужасно състояние. Въобразява си, че е видял духа на мъртвия съдия, и, изглежда, това дълбоко го е разстроило. Но подозирам, че има и нещо друго. Този човек ми лази по нервите. Отпратих го да си ходи веднага щом изпих чая си след вечерята. Колкото до Фан Шун, не трябва да придаваме прекалено голямо значение на онова, което ви е казал за него кръчмарят. Тия хора често са настроени против служителите на съдилището. Не им харесва това, че контролираме цената на ориза, че повишаваме таксите върху спиртните напитки и прочее. Ние ще си съставим собствено мнение за Фан, когато се появи — той отпи няколко глътки чай и продължи: — Между другото Тан ми каза, че наоколо наистина броди кръвожаден тигър, който напада и хора. Преди седмица е разкъсал един чифликчия. Веднага щом постигнем някакъв напредък в разследването на убийството, вие двамата ще се опитате да се справите с този звяр.

— Ето това е работа за нас, ваше превъзходителство! — подскочи от стола Ма Жун.

После лицето му помръкна. След известно колебание той разказа за убийството, което им се бе сторило, че виждат на брега на канала. Настроението на съдията Ди се помрачи. Той сви устни и каза:

— Да се надяваме, че мъглата си е направила шега с вас. Не бих искал да ми дойде на главата второ разследване на убийство тъкмо сега. Утре сутринта пак идете там и вижте дали няма да научите нещо повече от хората, които живеят наоколо. Може би има съвсем естествено обяснение за онова, което сте видели. А ще видим и дали ще се получи съобщение, че някой е изчезнал.

След това Цяо Тай разказа за срещата им с Бо Кай, търговския представител на Йе Бън, и описа в съкратен вариант посещението на плаващите бордеи. Каза, че са пили там по чаша вино и са си побъбрили с момичетата. Двамата приятели с облекчение забелязаха, че съдията Ди, изглежда, прие със задоволство техните доклади.

— Съвсем не сте си губили времето — каза той. — Събрали сте доста информация. Бордеите са сборища на цялата градска измет. Добре е, че сега знаете как се отива там. Я да видим къде точно са разположени тези корабчета… Сержант, дай ми картата, която разглеждахме.

Хун разстла върху писалището илюстрована карта на града. Ма Жун стана и като се надвеси над нея, посочи втория мост над канала, на изток от шлюза в югозападния квартал.

— Тук някъде — каза той — видяхме оня човек на носилката. После срещнахме Бо Кай в този ресторант и тръгнахме на изток с лодка по канала. Излязохме от града през другия шлюз.

— Как така сте излезли оттам? — попита съдията. — Вратите на шлюзовете винаги са преградени с тежки решетки.

— Част от решетката на този е разнебитена — отговори Ма Жун. — Малка лодка може да се провре през пролуката.

— Първата ни грижа утре сутринта ще бъде поправянето на тази решетка — каза съдията. — Но защо бардаците са разположени на корабчета?

— Тан ми каза, ваше превъзходителство — намеси се Хун, — че преди години тук е служил магистрат, който не разрешавал публични домове в пределите на града. Така се наложило те да се изместят на корабчета, закотвени в притока отвъд източната стена на града. И след като този прекалено благопристоен съдия напуснал окръга, бордеите си останали там, защото това се оказало много удобно за моряците, които можели да ги посещават направо от корабите си, без да се налага да минават през пазачите на градските врати.

Съдията Ди поклати глава. Поглаждайки бакенбардите си, той отбеляза:

— Този Бо Кай изглежда интересен тип. Бих искал да го видя някой път.

— Може и да е поет — каза Цяо Тай, — но иначе не е глупак. От пръв поглед позна, че сме бивши скитници, а на кораба беше единственият, който усети, че бият момичето.