Роберт Хюлик - Златното божество

— Бият момичето ли? — учудено повтори съдията. Цяо Тай удари юмрук о коляното си.

— Пакетът! — възкликна той. — Какъв глупак съм. Съвсем бях забравил за него. Едно корейско момиче ми даде някакъв пакет, който му бил поверен от магистрата Уан.

Съдията Ди изправи гръб в креслото си.

— Това може да се окаже първата ни следа! — оживено каза той. — Но защо магистратът го е дал на една обикновена проститутка?

— Ами — отвърна Цяо Тай, — тя каза, че магистратът Уан я срещнал веднъж, когато била поканена да забавлява гостите на едно увеселение в някакъв ресторант. Старият пунгаш я харесал. Разбира се, той не можел да я посещава на кораба, затова често я викал да прекарва нощта с него в собствената му къща. Един ден, преди около месец, когато на сутринта се канела да си тръгва, той й дал някакъв пакет. Казал, че най-неочакваното място е най-подходящо за криене на нещо. Поръчал й да пази пакета и на никого да не споменава за него. Щял да си го поиска, когато му потрябва. Тя попитала какво има вътре, но той само се засмял и отвърнал, че няма значение. После отново станал сериозен и казал, че ако с него се случи нещо, тя трябва да предаде пакета на заместника му.

— Тогава защо не го е донесла в съдилището след убийството на магистрата? — попита съдията Ди.

Цяо Тай сви рамене и отвърна:

— Тези момичета изпитват смъртен страх от съдилището. Тя е предпочела да изчака, докато някой от неговите служители посети корабчето, и се случи тъй, че аз бях първият, който се яви там. Това е.

Той извади от ръкава си плосък пакет и го подаде на съдията, който го огледа от всички страни и развълнувано каза:

— Да видим какво има вътре.

Съдията Ди счупи печата и бързо разкъса хартията, с която бе опакован пакетът. Показа се плоска кутия, покрита с черен японски лак. Капакът бе украсен с рисунка, изобразяваща две бамбукови пръчки и букет от листа, красиво очертани с релефен златист лак.

Рисунката бе обрамчена с инкрустирани седефени орнаменти.

— Тази кутия е скъпоценна антика — заяви съдията. Той отвори капака и ахна от изумление. Кутията беше празна. — Някой я е пипал! — гневно извика Ди. Той бързо вдигна разкъсаната хартия и добави раздразнено: — Аз наистина имам още много да се уча. Разбира се, че първо трябваше внимателно да разгледам печата и чак тогава да скъсам хартията. Сега вече е късно.

Отпусна се назад в креслото и смръщи вежди. Сержант Хун разглеждаше с любопитство лакираната кутия.

— Ако се съди по формата и размерите й, мисля, че е била използвана за съхранение на документи — каза той.

Съдията Ди кимна и каза с въздишка:

— Е, и това е повече от нищо. Покойният магистрат сигурно е държал в нея някакви важни документи, много по-важни от ония, които е съхранявал в чекмеджетата на писалището си. Цяо, къде я е пазело момичето?

— В каютата си между леглото и стената — незабавно отговори Цяо Тай.

Съдията Ди го прониза с поглед.

— Ясно — сухо каза той.

— Тя ме увери — побърза да продължи Цяо Тай, за да прикрие смущението си, — че никога не е споменавала за нея и не я е показвала на никого. Но добави, че в нейно отсъствие каютата се използва и от другите момичета, а прислужниците и гостите също влизали и излизали свободно.

— Това значи — каза съдията, — че дори твоето момиче да ти е казало истината, на практика всеки е можел да се добере до кутията. Още една задънена улица… — той помисли за момент, след това продължи: — Когато преглеждах книгите в библиотеката на магистрата, намерих един бележник. Разгледайте го и вижте дали ще разберете нещо.

Той отвори чекмеджето и подаде бележника на Ма Жун. Помощникът започна да го прелиства, а Цяо Тай надничаше над рамото му. Огромният мъж тръсна глава и върна бележника на съдията.

— Не може ли да арестуваме някой опасен престъпник, ваше превъзходителство? — попита той с надежда в гласа. — Умствената работа не ни е силната страна на нас двамата с моя приятел. Виж, грубата материя няма тайни за нас.

— Не мога да ви посоча престъпник за арестуване, преди да съм го открил — отговори съдията Ди с лека усмивка. — Но не се тревожете. С вас имаме да свършим една специална работа, при това още тази вечер. По известни съображения трябва да проуча задната зала на Храма на белия облак, без никой да разбере. Погледнете още един път тази карта и ми кажете как според вас може да стане това.

Ма Жун и Цяо Тай скупчиха глави над картата. Сочейки с показалец, съдията Ди започна да обяснява: