Роберт Хюлик - Императорската перла

Броят на заподозрените се свеждаше до трима, известни на съдията, и евентуално четвърти, неизвестен. Съдията Ди въздъхна дълбоко. Ако престъпникът се ръководеше от някой от обичайните мотиви — алчност, ревност, желание за мъст и прочее, щеше да е ясно каква насока да поеме разследването: старателно и систематично проучване на всичко, свързано с тримата, включително произхода им, семействата, материалното състояние и т.н. Но след като имаше работа с маниак, време за подробно проучване нямаше. Защото нищо чудно престъпникът да убиеше отново, като жертва можеше да бъде всеки. Трябваше незабавно да се предприемат мерки. Само че какви мерки и срещу кого?

Той остави пръчиците за хранене, но не помръдна от писалището, така потънал в мисли, че забрави дори за жегата. Писарят се върна и донесе бакърен леген с пешкири, накиснати в ледена ароматизирана вода. Съдията тъкмо бършеше лицето си, когато се появи началникът на стражата. Щом зърна посърналото му лице, съдията тревожно запита:

— Какво става?

— Къщата намерихме лесно, ваше превъзходителство. В нея е живеел градинарят на стар господарски дом, необитаван от години. Самият дом е напълно порутен, но къщичката на градинаря в дъното на имота е добре поддържана. Единственият й обитател е старицата Мън. Предобед обикновено идвала чистачка да разтреби. Съседите подозират, че там са се устройвали оргии, защото нощем често виждали мъже и жени да влизат и да излизат. Но понеже къщичката е в дъното на запуснатото имение, не виждали и не чували какво точно става. Затова и никой няма представа, кой я е убил.

— Убил!? Защо не започна с това, ама че глупак! Как е била убита?

— Удушена е, ваше превъзходителство — унило отвърна началникът. — Трябва да е имала гостенин, при това малко преди ние да пристигнем, защото чаят в двете чаши, които заварихме на масата, не беше изстинал. Госпожа Мън лежеше мъртва на пода до прекатурения си стол. Около шията й бе усукан копринен шал. Веднага го развързах, но тя вече бе умряла. Наредих да докарат тялото й тук. Сега съдебният лекар прави аутопсия.

Съдията Ди прехапа устни. Четвърто убийство! Овладя се и изрече с равен глас:

— Добре, постъпил си, както трябва. Свободен си.

На прага началникът за малко не се сблъска със сержант Хун. От стражите, охраняващи входа на съдилището, той вече бе научил за новото убийство и бе дотичал да разбере как е станало. Щом влезе, седна и попита:

— Какво означава това, ваше превъзходителство?

— Означава, че имаме работа с невероятно умен и решителен противник, Хун. Да ти кажа какво стана в съда, след като излезе — и съдията разказа на сержанта за подвизите на госпожица Горска Теменужка и заключи: — Престъпникът навярно е видял госпожица Лян да води тримата бандити и жената към трибунала. Тримата мъже той, естествено, не е разпознал, защото пазарлъците около похищението е оставил на довереника си Ся. Но е разпознал госпожица Ли, която е виждал на някое празненство или пир и е бил набелязал за своя следваща жертва. Разбрал е, че госпожица Лян е изненадала похитителите и те ще признаят накъде са водели жертвата си. Веднага е отишъл в къщата и е убил старата сводница — съдията сърдито подръпваше брадата си. После въздъхна дълбоко и попита: — А ти какво успя да научиш?

— Немного, ваше превъзходителство. Говорихме надълго и нашироко с Шън Ба. Той се беше постарал, но успял да разбере единствено, че човекът, който стои зад машинациите със залозите, е свързан с антикварната търговия.

— Пак тази антикварна търговия! Пресвети небеса, като че ли всеки, свързан по някакъв начин с този случай, се интересува и от антики.

— Колкото до Куан Мин, ваше превъзходителство, собственикът на странноприемницата го описа като тих човек, който никога не създава неприятности и си плаща редовно сметките. Заедно проверихме регистъра му и се оказа, че миналата година Куан е отсядал в странноприемницата осем пъти. Винаги идвал неочаквано и никога не оставал повече от два-три Дена. Обикновено излизал веднага след закуска и се прибирал късно вечер. Никой никога не го бил посещавал.

— Кога е бил в странноприемницата за последен път?

— Преди около три седмици. От време на време Куан искал от собственика да му намери жена и винаги уточнявал, че държи да е обикновена проститутка, не скъпа куртизанка, че не било задължително да е хубавица, стига да е чистоплътна, здрава и цената й да е приемлива — сержантът направи физиономия и продължи с примирен тон: — Наминах и през публичния дом близо до странноприемницата, откъдето собственикът обикновено наемал жени за Куан. Говорих с момичетата, които са били с него. От тях не научих нищо особено. Според тях Куан не бил нито по-добър, нито по-лош от повечето клиенти. Никога не искал нещо по-особено, пък и нямало смисъл да се мъчат да му угаждат, защото и така, и така не давал големи бакшиши. Това е — той помълча, после попита: — Защо са ви всички тези подробности за Куан, ваше превъзходителство? Мислех, че…